— А ето този, хъ-хъ — продължи Дракона, сочейки със съсухрения си показалец, — е за Рудолф Грънцис от Гилдията на пекарите. Командир Ваймс, можете ли да изтълкувате изображенията?
Ваймс се вторачи мрачно.
— Разделен е на три, има роза, пламък и гърне. Ъ-ъ… пекарите използват огън, а гърнето сигурно е за водата…
— Има и шега с името — подсказа Дракона.
— Хм, едва ли го наричат галено Рози… — Ваймс примига. — Розата е цвете8. О, да му се не види! Значи брашно, огън и вода, а?
— Ще станете истински познавач на хералдиката — похвали го Дракона. — А девизът?
— „Куод субиго фаринам“ — промърмори Ваймс и челото му се набръчка. — „Защото…“ фарина беше нещо свързано с жито или брашно… Олеле… „Защото меся тестото“, така ли?
Дракона плесна с ръце.
— Чудесно се справихте!
— Предполагам, че цялата сграда се тресе от веселия ви смях в дългите зимни вечери — озъби се Ваймс. — Значи това била хералдиката? Дебелашки намеци и игра с думи?
— Разбира се, хералдиката далеч не се изчерпва с това — възрази Дракона. — Дадох ви простички примери. До голяма степен сме принудени да изсмукваме от пръстите си подобни гербове. Докато гербовият щит на старинен род като Нобс например…
— Нобс? — сепна се Ваймс. — Аха! И преди споменахте фамилията!
— Хъ-хъ. Ами да, споменах я. Достоен древен род. Макар за съжаление да е западнал напоследък.
— Нали нямате предвид семейството на… ефрейтор Нобс? — запъна се Командирът на Стражата.
Поредната книга се отвори с глух удар. В оранжевата светлина на свещите Ваймс видя гербови щитове и изобилно разклонено родословно дърво.
— Виж ти… — смънка Дракона. — За потомък на Сейнт Джон дьо Нобс ли говорите?
— Ъ-ъ… да. Ами да!
— Син на Главоча Нобс и дамата, посочена тук като Мейзи от Брястова улица?
— Вероятно.
— Внук на Смотаняка Нобс?
— Ако се съди по името, така е.
— Който на свой ред е бил незаконен син на Едуард Сейнт Джон дьо Нобс, маркграф на Анкх-Морпорк, и на… хъ-хъ, прислужничка с неизвестен произход?
— О, богове!
— Маркграфът е починал, без да остави други потомци освен вече споменатия Смотаняк. Досега не успявахме да издирим представители на последното поколение.
— О, богове!
— Познавате ли въпросния господин?
Ваймс изслуша потресен сериозното и наглед добронамерено изречение, свързващо думата „господин“ с ефрейтор Нобс.
— А, такова… да.
— Има ли собствено състояние?
— Не, придобива го понякога за сметка на други хора.
— Е, хъ-хъ, все пак го осведомете. Разбира се, няма да наследи земя или пари, но титлата е напълно валидна.
— Извинете… Искам да проверя дали съм ви разбрал правилно. Ефрейтор Нобс… тоест ефрейтор Нобс от моите хора… е маркграфът на Анкх-Морпорк?
— Ще трябва да ни представи удовлетворителни доказателства за произхода си, но по всичко личи, че е той.
Ваймс се зазяпа в сумрака. В настоящия момент от живота си ефрейтор Нобс трудно би представил удовлетворителни доказателства дори към точно кой вид разумни същества принадлежи.
— О, богове! — промълви отново Командирът на Стражата. — Предполагам, че той ще има свой герб?
— И то превъзходен.
— Аха…
Всъщност Ваймс дори не искаше да се сдобие с герб. Само допреди час с удоволствие би си измислил оправдание да не дойде тук, както бе постъпвал неведнъж. Но…
— Ноби? О, богове!…
— Е, може да се каже, че съм много доволен от нашия разговор — отбеляза Дракона. — Старая се да попълвам нашите архиви. Хъ-хъ. Между другото, как се справя с живота младият капитан Керът? Чух, че младата дама, с която се е сближил, е върколак. Хъ-хъ.
— Нима? — сви вежди Ваймс.
— Хъ-хъ. — В здрача Дракона май намигна съзаклятнически. — Наясно сме с подобни подробности!
— Капитан Керът се справя чудесно с живота — изрече Ваймс с най-ледения си тон. — Винаги.
Затръшна вратата на излизане. Пламъчетата на свещите потрепнаха.
Редови стражник Ангуа излезе от тясната пресечка, оправяйки колана на униформата си.
— Според мен всичко мина добре — сериозно промълви Керът — и така ще укрепим уважението на гражданството към силите на реда.
— Пфу! Ръкавът на онзи тип!… Чудя се дали някой му е обяснявал защо дрехите трябва да се перат — промърмори Ангуа и си изтри устата.
По навик тръгнаха със спестяващите енергия крачки на полицаи. Ваймс често казваше, че ходенето е важна част от работата на ченгетата, и понеже Командирът бе изрекъл тези слова, Керът му вярваше. Обикаляне и разговори. Мини навсякъде и разприказвай достатъчно хора, накрая ще стигнеш и до отговорите на въпросите си.