— Докарахме ти изненада, управителю. Това е доктор Уинт. Той ще споделя известно време изгнанието ти.
Дънкан се ръкува.
— Доктор ли?… — попита той учудено.
— Не по медицина, по естествени науки — обясни му Алън Уинт. — Компанията ме запокити тук да върша геоложки проучвания… ако гео не се използува неправилно в случая1. За около една година. Надявам се, че няма да имате нищо против.
Дънкан си послужи с шаблонния израз, че ще му бъде приятна неговата компания, и засега не отиде по-далеч. По-късно го заведе в купола. Алън Уинт се изненада, като завари Лели там; явно никои не бе му казал за нея. Той прекъсна обясненията на Дънкан, като попита:
— Няма ли да ме представите на жена си?
Дънкан направи това неохотно. Укорната нотка в гласа на този човек не му хареса; не му хареса и начинът, по който другият поздрави Лели, като че беше земна жена. Съзнаваше също, че онзи е забелязал синината на бузата й, която ружът не можеше да скрие напълно. Мислено причисли Алън Уинт към неконфликтните, високомерни хора и се надяваше, че няма да си има неприятности с него.
Би могло да бъде (всъщност — беше) въпрос на мнение кой стана причина за неприятностите, възникнали три месеца по-късно. Вече бе имало няколко случая, когато без малко не се стигна до конфликт. По всяка вероятност това щеше да е станало отдавна, ако работата на Уинт не му налагаше да излиза от купола толкова често. Нещата достигнаха критична точка, когато Лели вдигна очи от книгата, която четеше, и запита:
— Какво значи „еманципация на жените“?
Алън се залови да обяснява. Беше едва на средата на първото изречение, когато Дънкан се намеси:
— Слушай… казвал ли ти е някой да пълниш главата й с разни идеи?
Алън присви леко рамене и го погледна.
— Въпросът ти е много глупав — рече той. — И впрочем защо тя да няма идеи? Като всеки?
— Знаеш какво имам предвид.
— Никога не съм разбирал хора като теб, които явно не могат да обяснят какво искат да кажат. Опитай се пак.
— Добре тогава. Искам да кажа следното: ти идваш тук със снобските си маниери и преструвки и още от началото започваш да си пъхаш носа в неща, които не те засягат. Тутакси започна да се отнасяш с нея така, като че си на Земята, а тя е някоя шикозна дама.
— Точно това исках. Радвам се, че си го забелязал.
— И мислиш, че не разбирам причината?
— Сигурен съм, че не я разбираш. Ти имаш такъв праволинеен ум. Разсъждаваш с простия си манталитет, че съм решил да ти отнема момичето, и това те дразни с тежестта на две хиляди, три хиляди лири стерлинги. Но грешиш: нямам такова намерение.
За миг Дънкан се обърка, после каза:
— Не момичето ми, а жена ми — поправи го той. — Тя може да е една глупава марсианка, ала по закон ми е жена и само аз имам думата.
— Да, прав си, Лели е марсианка, може и жена да ти е, отде да знам? Ала положително не е глупава. Един пример: погледни колко бързо се научи да чете — само че някой трябваше да си направи труда да й покаже. Не мисля, че лично ти ще блеснеш особено в един език, от който знаеш само няколко думи и на който не можеш да четеш.
— Не е твоя работа да я учиш. Не й трябваше да чете. Тя и така си е добре.
— Гласът на робовладелеца, дошъл от вековете. Е, ако не направих нищо друго, то поне ти доказах, че тук не става въпрос за невежество.
— И защо?… За да сметне, че си голям човек. Затова, като й говориш, непрекъснато я ласкаеш. За да я накараш да помисли, че си по-добър от мен.
— Аз й говоря така, както бих говорил на всяка жена където и да било — само че по-просто, защото тя не е имала възможност да получи образование. Ако наистина ме смята за по-добър, съгласен съм с нея. Бих съжалявал, ако не мога да бъда такъв.
— Ще ти покажа аз кой е по-добрият… — подзе Дънкан.
— Не е нужно. Още когато дойдох тук, разбрах, че си нехранимайко, иначе нямаше да заемеш тази длъжност — а и не ми беше необходимо много време, за да разбера, че си и голям грубиян. Мислиш ли, че не забелязах синините? Мислиш ли, че ми правеше удоволствие да слушам как крещиш на едно беззащитно момиче, което умишлено си оставил да тъне в невежество, когато вероятно има десет пъти повече разум от теб? Да гледам тъпак като теб да се отнася като тиранин със своята „глупава марсианка“? Еметик2 такъв!
Поради избухналите страсти Дънкан не можеше да си спомни точно какво значеше „еметик“, но ако в друг момент този човек стигнеше до такава крайност, непременно щеше да се хвърли и да го смаже. И все пак дори в гнева му двадесетгодишният опит в космоса надделя — още като малко дете бе разбрал колко смешно и безполезно е да се репчиш напразно и че гневният винаги излиза по-глупав.
2
Еметик — лекарствено средство за предизвикване на повръщане; в преносен смисъл — гаден, отвратителен човек. — Б.пр.