— Това е максималното, адаре. Ще се наложи всички реактори да бъдат подменени, а никой от сегашното поколение инженери няма опит в тази работа.
Кори’нх се намръщи.
— Представям си какви усилия ще са нужни: метал, машини, огромни екипи монтажници.
Стените сякаш се приближиха. Светлината едва мъждукаше сред студения и застоял въздух. Бе потискащо самотно.
Зан’нх изглеждаше обезсърчен.
— Ще са необходими месеци упорита работа.
Голяма част от небесната мина бе застрашително неустойчива. Имаше опасност хората да падат в дупките по площадките. Поддържащите колони и сондажните удължения можеха да рухнат. От глъбините отекна силно мучене, сякаш мяукане на гигантска исикска котка.
— А и не бихме могли да я скрием от хидрогите, как мислиш?
Зан’нх поклати глава.
— Невъзможно.
Адарът се обърна, усетил безпокойство. Знаеше, че е неоправдано, но искаше да е на борда на патрулния кораб и да лети към бойния лайнер. Но не трябваше да издава притеснението си пред своя подчинен.
— Свършихме добра работа. Ще докладвам на мага-император, че по мое мнение операциите на Дайм не си заслужава да бъдат възстановени.
— На едно мнение сме — отвърна моментално Зан’нх.
Двамата забързаха нагоре по многобройните стъпала към платформата, където ги очакваше корабът — контурите му едва се забелязваха сред спусналите се студени мъгли. Макар никой от тях да не се втурна откровено да тича, крачеха доста по-бързо, отколкото налагаше ситуацията.
27.
Престолонаследникът Джора’х
Когато баща му го извика за личен разговор, престолонаследникът Джора’х не подозираше, че целият му свят ще се промени.
Магът-император Сайрок’х бе управлявал почти цял век. Правеше го с цялото милосърдие и мъдрост, необходими за запазването на древната цивилизация. Илдирийската златна епоха продължаваше вече хилядолетия, както бе записано в Сагата за седемте слънца.
Като най-голям син и престолонаследник, Джора’х често се срещаше с баща си, за да обсъждат проблеми на политиката и управлението. Макар да се радваше на удобствата и облагите на благородническия си произход, Джора’х имаше добро сърце и искаше да постъпва справедливо и своевременно. Историята и провидението бяха тежки, неумолими шлепове, които се носят по течението на спокойна река, която не бърза за никъде.
Джора’х влезе в съзерцателната стая, доволен, че ще остане насаме с баща си, и любопитен за всичко, което все още му предстоеше да научи за Империята. Бе прекарал сутринта с очарователна нова любовница от род, който се специализираше в приготвянето на храна. Тя имаше великолепно чувство за хумор и той беше в отлично настроение.
— Заключи вратата, Брон’н — нареди магът-император с дълбок повелителен глас. — Не искам никой да ме безпокои.
Щом плещестият бодигард заключи, Джора’х забеляза сериозното изражение върху бузестото лице на баща си.
— Какво има, татко?
Брон’н, висок и навъсен, бе останал от външната страна на вратата.
Тъмните очи на мага-император искряха в гънките тлъстина.
— Чуй ме добре, Джора’х. Винаги си знаел, че този ден ще настъпи.
Престолонаследникът усети стомахът му да се свива от мрачно предчувствие.
— За какво става дума?
— Аз умирам. Тумори пълзят из цялото ми тяло и ще продължават да растат, докато не ме задушат и не умра. — Изричаше думите монотонно, сякаш диктуваше незначителна прокламация. — Вече се подготвям за последното пътуване до Източника на светлината. Но ти ще имаш още повече работа, защото оставаш след мен.
Джора’х се задъха и направи несигурна крачка напред.
— Но… това не може да е истина! Ти си магът-император. Нека извикам лекарите…
— Не губи време и усилия в детинско непослушание. Приказката на моя живот приближава своя край, а в твоята започва нова глава.
Джора’х се закова на място и пое дълбоко дъх. Преглътна мъчително, надявайки се да се поуспокои.
— Да, татко. Слушам те.
— Не съм в състояние да се помръдна от този трон вече десетилетия, и то не поради някаква глупава традиция, че краката на мага-император не бива да докосват пода. Дългогодишен коварен тумор разруши нервната ми система, гръбнака ми, мозъка ми. Главоболието ми вече е постоянно и непрекъснато се влошава. След около година, година и нещо ще отслабна толкова, че вече няма да мога да дишам и сърцето ми ще спре да бие.
— По това време ти ще бъдеш призован да станеш новия маг-император — продължи той. — Ще бъдеш подложен на ритуалната церемония и ще изгубиш мъжествеността си. Моят череп ще бъде отнесен в костницата и поставен да сияе до черепите на моите предшественици, но не се надявай да ти давам съвети оттам. Не очаквай и от философите свещеници да ти обясняват духовните нишки и проблясъци от Извора на светлината.