— О, той ще ни надмине. — Алекса постави ръка върху китката на мъжа си. — Хората много бързо ще приемат промяната.
Рейналд се поклони.
— Двамата ме оставяте с огромно наследство, но… защо взехте това решение толкова неочаквано?
— Просто усетихме, че е настъпил моментът — отвърна Идрис величествено.
Алекса се усмихна с нескрито вълнение.
— Освен това следващия месец Сарейн пристига с дипломатическа мисия от Земята, а нямаме никаква възможност да узнаем кога ще може отново да посети своя дом. Какъв по-подходящ момент за коронацията?
— Тази ли е причината да слезете от престола?
Беше типичният начин, по който родителите му вземаха решенията си.
— Да. И е твърде жалко, че и Бенето не може да бъде тук — отвърна Идрис.
Вече знаеше как ще минат предстоящите няколко седмици. Един месец за приготовления и репетиции. Щяха да се стекат хора от цял Терок. А родителите му щяха да се радват повече от всички.
— Е, щом е така — въздъхна Рейналд, — по-добре да не разочароваме сестра ми.
Отец Ютеър и майка Лиа бяха управлявали Терок три десетилетия, преди да предадат управлението на дъщеря си Алекса и нейния съпруг. Възрастната двойка се бе оттеглила преди трийсет и една години, без да покаже никакво съжаление по този повод.
Рейналд много обичаше баба си и дядо си, с които можеше да разговаря за управлението, за илдирийците и за Теранския ханзейски съюз. Въпреки че уважаваше родителите си, Рейналд усещаше, че Ютеър и Лиа имат по-широки политически схващания.
Беше седнал до топлото сияние на фосфорния огън в покоите на баба си и дядо си във високата част на главния град от гъбични рифове. Двамата бяха поканили Рейналд и Естара на вечеря. Макар да се преструваха, че това е спокойно семейно събиране, Рейналд знаеше, че Ютеър и Лиа искат „да поговорят“ за нещата след официалното обявяване на предстоящото му коронясване.
Ютеър и Лиа обичаха да седят на своя украсен балкон, да се взират в лабиринта от световни дървета и да наблюдават летящите насекоми и преливащите от багри цветя. Двамата старци можеха да разговарят часове — все още бяха съхранили интереса си един към друг, въпреки че бяха женени доста повече от половин век.
Естара се занимаваше със сервирането на задушена риба с гъби и подправки и шишчета от кондорово месо.
— Приготвяш най-прекрасната супа, бабо — възкликна тя, след като я опита.
— Мое задължение е да те науча как да я правиш, — начумери се престорено Лиа. — Вече си достатъчно голяма, Естара. На цели осемнайсет години! Вече си голяма… макар родителите ти да те глезят като момиченце.
Ютеър се усмихна.
— Ти се отнасяше с Алекса по същия начин, докато не стана на двайсет и осем, скъпа.
— Това е привилегия на майката.
Старецът се приближи до масата, като се направи, че не забелязва как Рейналд е готов да му се притече на помощ. Докато се хранеха, нито Ютеър, нито Лиа бързаха да обявят причината за поканата за вечеря. След това Рейналд и Естара прибраха масата, а баба им и дядо им взеха два музикални инструмента от рафта и пак излязоха на балкона.
Ютеър засвири на измайсторена от него резонираща арфокитара, а Лиа на флейта. Откакто се бяха оттеглили, двамата отделяха време да измислят музикални инструменти от горски материал. Раздаваха ги на децата, които тичаха къде ли не и надуваха свирки, дрънкаха по струните и думкаха по барабанчетата. Нищо не доставяше по-голяма радост на Ютеър и Лиа.
Накрая баба им пристъпи към деловата част.
— Рейналд, ако ще сядаш на трона като отец на Терок, крайно време е да си намериш съпруга. Хората го очакват. — Лиа остави флейтата в скута си. — Вече си по-голям, отколкото беше майка ти, когато се омъжи за Идрис. Баща ти беше достоен и способен млад вожд на червеен кошер. Тяхната връзка създаде прекрасно потомство. Те управляваха добре и хората ги обичат. — Тя въздъхна. — Но мирните времена и удобният живот ги направиха малко… кротки.
— Иска да каже мекушави — добави Ютеър. — Терок е независим и не разчитаме на търговията нито с Ханзата, нито с илдирийците. Въпреки това Алекса и Идрис грешат, като си мислят, че можем да пренебрегваме войната с хидрогите. Немислима е политика на неутралитет по отношение на извънземен враг, който убива безразборно.
Лиа се намеси:
— Дори не съм убедена, че хидрогите правят разлика между илдирийци и хора.
— Родителите ти предпочитат да не правят нищо — продължи Ютеър — с надеждата проблемът да отмине. Ето вече месеци наред ние с Лиа се опитваме да ги убедим да те оставят да поемеш отговорността в тези трудни времена. Най-после ни послушаха.