— Да идем да видим кои са.
— Чакай — спря го Джим. — Идва още една.
Наистина, на десетина метра зад първата се бе появила и втора лодка.
— Какво мислиш? — прошепна Джим, въпреки че бяха достатъчно далече.
— Явно информацията на капитана се оправда.
Двете лодки стигнаха брега и мъжете в тях почнаха да ги изтеглят на пясъка.
— Май се гласят да поостанат.
— Какъв е този? — Джим посочи втората лодка.
Всички мъже носеха моряшки дрехи и черни превръзки на челата. Някои бяха боси, други с тежки ботуши. Последният, който слезе, носеше оранжева роба с черни шарки и лицето му бе скрито от качулка. Останалите явно гледаха да стоят встрани от него.
— Магьосник — изръмжа Джим. — Мразя магьосниците.
— Срещал съм неколцина добри — обади се Джоми.
— А аз не съм. Веднъж в Дариндус за малко щях да го отнеса от един магически капан. Ако имам достатъчно време, мога да се справя с всеки човешки, но магическите…
— Е, аз все пак съм срещал и свестни магьосници.
Джим замълча и загледа новодошлите. Те се разпръсваха — очевидно оглеждаха околността за постове. Джоми и Джим бързо развалиха импровизирания навес, сгънаха наметалото и се оттеглиха надясно към по-гъстите храсталаци. И двамата бяха наясно, че техните сили превишават слезлите на брега, но докато не дойдеха, щеше да е по-добре да останат незабелязани.
Джим стисна Джоми за рамото и му посочи да се изтеглят нагоре по склона. Джоми посочи една издадена скала на стотина стъпки по пътеката и получи утвърдително кимване. Започнаха да се промъкват натам. Дъждът отслабваше — времето бе избрало най-неподходящия момент да се оправя след неколкодневния тормоз.
Джоми и Джим стигнаха до скалата и залегнаха, без да обръщат внимание на калта. Мъжете от лодките се бяха разпръснали в защитен периметър, неколцина започваха да разтоварват припаси.
— Явно мислят да поостанат.
— Трета лодка! — прошепна Джим.
Третата лодка спря вдясно от другите и моряците също започнаха да смъкват провизии.
— Може да са главорези, но са дисциплинирани — отбеляза Джим.
Джоми продължи да наблюдава без коментар.
— Виждал съм подобни превръзки на едни трупове. На юг от Островите на залеза, на седмица път от Фрийпорт.
— Какви бяха?
— Не знам. Всичките бяха мъртви. Натъкнахме се на полупотопен кораб до едно островче. Капитанът каза, че познавал екипажа, но нямаше представа какви са труповете с превръзките. Решихме, че оцелелите от кораба са били взети за роби.
Чуха зад себе си шум и се обърнаха. Каспар и капитан Стефан се приближаваха приведени. Движението на храстите зад тях подсказваше, че отрядът вече обгражда противника.
— Колко са? — попита Каспар и огледа залива.
— Около тридесет — отвърна Джоми. — Освен това имат някакъв магьосник. Всички се боят от него.
— Генерале, приличат ми на пирати от островите — допълни Джим.
— Какво ли правят тук? — промърмори Каспар.
— Ако човек отплава на запад от Островите на залеза…
— Ще стигне до Кралското море. Знам как са дошли, чудя се защо — бившият херцог се обърна към капитана. — Предай на хората, че искам пленници. Особено магьосника, ако успеят да го заловят.
— Магьосници — процеди Джим, сякаш изричаше проклятие.
— Казах му, че познавам и добри — обади се Джоми.
Каспар се усмихна тъжно.
— А аз съм срещал истински чудовища. Капитане?
— Да, сър?
— Хората ни заеха ли вече позиции?
Капитанът се обърна и махна с ръка. Джоми не можа да види отговора, но Стефан кимна утвърдително.
— На позиция са, сър.
Каспар кимна.
— Когато сте готов…
— Какво е това? — възкликна Джим и посочи.
Магьосникът бе вдигнал над главата си жезъл и от него към облаците излизаше светлинен стълб. Във въздуха се разнесе кънтящ глас на непознат език.
Пред заклинателя започна да се появява фигура, сякаш обвита в пушек. Въпреки шума от дъжда мъжете на хълма чуваха жужащата във въздуха енергия. Сякаш искри прехвърчаха по метална повърхност. Гласът отново изкънтя и магьосникът отговори на непознатия език. Съществото започна да оглежда околността.
Джоми настръхна. Фигурата започна да придобива човешки очертания. Беше висока повече от седем стъпки, с невероятно широки рамене и нямаше врат. Тъмносивата кожа сякаш се гънеше и пулсираше като копринен шал, развяван от ветрец. Лицето нямаше черти, а само два червени пламъка на мястото на очите. Кожата постепенно се втвърди и заприлича на застинала лава.