— Добре — каза Ерик. — Приеха гамбита.
— Да се надяваме, че никога не са играли шах.
Каспар се ухили.
— Да се надяваме, че младият ни лорд ще удържи хората си да не реагират като цурани.
Дасатите се приближаваха бавно към чакащата армия.
— Стрелци! — извика главнокомандващият. В този момент му се искаше да има поне няколко катапулта и требушета.
Развя се флаг и рота стрелци лашики изпрати залп стрели във въздуха. Дасатите явно не познаваха този елемент от военното изкуство. Стотици воини паднаха пронизани. Останалите просто ги прегазиха и продължиха марша си напред.
Аленбурга понечи да даде нова заповед, но Каспар го спря.
— Чакай!
— Колко още?
— Една минута. Сега!
Аленбурга даде знак на Джоми, който чакаше на кон в подножието на хълма. Младежът кимна и смуши животното към отстъпващите цурани. Имаше само една задача и знаеше какво точно да прави, но това не намаляваше притесненията му. Там, където отиваше, щеше да стане доста напечено.
Последва нов залп стрели, а Джоми стигна до лорд Джеурин.
— Заповед от главнокомандващия. Сега е моментът!
— Настъпление! — извика младият господар на Анасати. — Напред!
Цураните бяха получили точни инструкции за ролята си в битката. Тези в центъра знаеха, че почти сигурно ще загинат, но като един пристъпиха напред. Врагът бе по-силен от всичко, което бяха срещали, и бе решен да затрие всичко на този свят.
Каспар се обърна към останалите на наблюдателния пост.
— Започва се.
19
Контраудар
Пъг даде сигнал.
Отново бе изпратил зрението си напред. Пътят бе чист, без очевидни капани.
— Време е — каза той на Валко. — Сега или никога.
Мартук, Магнус, Хиреа и Пъг бяха изминали опасния път от градината на Делмат-Ама до скривалището на Валко, грамадно помещение, което събираше около хилядата воини на Бялото.
Заповедите бяха прости, но им бе трудно да ги приемат. Беше им наредено да не се бият, а да се скрият. Да се спотайват като жени и деца, докато не получат други нареждания.
Съобщенията се пренасяха от верни на Бялото Низши. Въпреки годините подготовка за малко щяха да закъснеят. Половин дузина ключови пратеници бяха загубени в масовия лов на жертви за Мрачния. Стотина воини бяха загинали в бой с дворцовите стражи. Всеки боец, останал в града след мобилизацията, се смяташе за враг. Лоялните бяха далече и се подготвяха за нашествие на Келеуан. В града бяха останали само хората на ТеКарана и храмовата охрана.
Валко извади меча си и нареди на бойците да са тихи и предпазливи. Пъг се учуди на дисциплината, защото обикновено дасатските воини не признаваха неща като предпазливост и тишина.
Някой дръпна една ръчка, част от стената се отмести и разкри тъмен тунел нагоре. Валко тръгна напред. Пъг за пореден път бе впечатлен от дасатското зрение, което им позволяваше да се движат без факли.
Навлязоха в тъмнината.
Каспар даде сигнал на Серван и той пришпори коня си, сякаш го гонеха хиляда демона. Беше извадил меча си, но задачата му бе да предаде съобщение на притиснатия Анасати, който удържаше тежестта на дасатското настъпление. Успя да се добере до лорд Джеурин и изкрещя:
— Сега! Сега, милорд!
Цуранският благородник бе само на седемнадесет. По време на клането на Съвета семейството бе загубило главата си, тоест баща му, първия съветник и военния командир. Въпреки огромната загуба младежът демонстрираше интелигентност и решителност. Беше готов да се защитава, но не бързаше да влиза в схватката, докато не получи разрешение. Сега трябваше да отстъпва с бой, но вече нямаше нужда войниците му да умират, докато го защитават. Той отдаде чест на Серван и извика:
— Отстъпвай в ред. Отстъпвай!
Серван го видя да се втурва напред през отстъпващите войници, които се опитваха да задържат устрема на стотиците дасати. Младежът беше отприщил яростта от убийството на баща си. Прескочи един от повалените си хора и посече дасата, който го беше пробол.
— Назад! — викаше Джеурин. — Отстъпвайте бавно!
Друг дасатски воин се хвърли напред, но мъжете от двете страни на лорда го посрещнаха. Индивидуално цураните бяха по-слаби, но се бяха обучавали заедно с години, а и защитаваха младия си господар. Единият пое тежък удар с щит и падна на колене, но другият се възползва от възможността и прониза дасата под мишницата. От раната бликна фонтан оранжева кръв, а тримата цурани отстъпиха нова крачка.