Дасатът опита да вдигне меча си, но не можа.
Оръжието се изплъзна от пръстите му и той падна на колене. Един от войниците щеше да пристъпи напред, за да го доубие, но Джеурин го дръпна за яката на бронята.
— Не! Отстъпвайте. Бавно! — огледа се и промърмори учудено: — Работи! Планът на чуждоземеца работи.
Цураните натискаха от всички страни, освен в центъра, където Джеурин отстъпваше. Това принуждаваше дасатите да вървят напред, като повече не можеха да вземат участие в боя. Само гледаха безпомощно как цураните съсичат тези пред тях. Ако продължаваха да настъпват, само щяха да избутат собствените си хора към чакащите цурани.
Най-старшият командир се оглеждаше, несигурен какво да предприеме. Дасатите никога не бяха изпадали в такава ситуация.
Аленбурга наблюдаваше сцената със задоволство.
— Този младеж е достоен за имперските почести — каза той на Каспар и Ерик.
— Всички са достойни — отвърна Ерик.
Дасатите бяха притиснати още по-натясно и Аленбурга очакваше момента, в който авангардът щеше да бъде откъснат от основните сили, идващи от Черния купол.
— Сигнализирайте на Миранда, че е време! — каза той, когато моментът настъпи.
Един от близкостоящите войници започна да размахва зелено знаме.
Миранда видя сигнала и каза високо:
— Сега!
Дузина Велики се издигнаха във въздуха с абсолютна координация. Всеки от тях вдигна по още двама магьосници и така тридесет и шестимата имаха чудесен изглед към падината между реката и хълмовете. Дасатите бяха разкъсали линиите си и тези в падината се чудеха какво става с битката на по-малко от половин миля от тях, а командирите им не можеха да решат как да действат. Миранда не беше военен специалист, но бе наблюдавала достатъчно битки, за да разбере, че дасатите са по-зле от цураните с координирането на голяма армия. Не беше съвсем наясно с плана на Каспар, но оттук се виждаше, че сработва.
— Напред! — извика тя.
Тридесет и седемте магьосници полетяха във формация към дасатите и започнаха да изсипват смърт от небесата.
— Гледайте! — викна Джоми.
В далечината, от другата страна на битката, се виждаха стълбове пушек, колони огън и ярки светлини. Тад се усмихна.
— Никога не дразнете Миранда.
— Хайде — каза Зейн и махна към командния пост. — Трябва да се връщаме.
Бяха заедно за пръв път от месеци и се наслаждаваха на новите си постове, макар все още да не можеха да свикнат. Джоми беше най-самоуверен, но и четиримата съзнаваха, че са неопитни младежи, натоварени с голяма отговорност.
След нападението срещу Съвета цуранското командване беше опустошено. Малкото останали опитни благородници бяха разпределени на ключови места в империята и не присъстваха днес. Повечето фамилии бяха загубили не само главите си, но и съветници, командири и други служители, които щяха да са безценни в тази война.
Сега десетки хиляди войници чакаха заповеди от чужденци, предадени от други чужденци на неопитни командири, които бяха съветвани от воини с ранг на сержанти. Малкото останали ветерани бяха разположени на ключови места със задачата да координират атаките.
— Засега планът работи — каза Зейн и посочи към скупчените дасати.
Успяха да се доберат до шатрата невредими.
— Стрелци! Прицелете се! — извика генерал Аленбурга.
Най-добрите стрелци в империята — лашиките, стреляха с парабола, та стрелите да падат директно върху позицията на противника. Дасатите не носеха щитове и бяха безпомощни.
Джоми спря коня си, скочи на земята, подаде поводите на един слуга, изтича до щабните офицери и отдаде чест.
— Генерале, заповедите са предадени. Очакват вашия сигнал.
— Не още — отвърна възрастният командир от Новиндус.
Каспар погледна Аленбурга и Ерик и видя, че на лицата им е изписано мрачно задоволство, че са скроили капан на дасатите и ще избият мнозина, без да дадат тежки жертви.
Стрелите продължаваха да се сипят върху враговете.
— Просто не мога да повярвам, че нямат щитове — каза Ерик.
— Въобще не смея да гадая как мислят тези същества — отвърна Аленбурга. — И защо носят само мечове, и то еднакви? Може би са толкова обвързани с традициите, че не им се позволява нищо друго.
— Ако видението ми е истинско, а засега изглежда така, то те са странен и извратен народ, който се е отказал от нововъведенията преди векове — обясни Каспар.