— А може би се мислят за неуязвими? — предположи Ерик.
В далечината летящите магьосници продължаваха да тормозят основната сила на врага.
Каспар се засмя горчиво.
— Още час магически обстрел и ще загубят суетата си.
— Може би — каза Аленбурга. — Обаче се чудя къде са жреците им и защо не отвръщат на магическите атаки?
Миранда започваше да се изморява, но все още черпеше сила от възможността да се развихри срещу противника. Не беше изпитвала толкова силен гняв от Войната на студенокръвните. Тези същества я бяха пленили и измъчвали и заплашваха живота на съпруга и сина й. Сега беше радостна, че има възможност за отплата.
Но с всяка минута й ставаше все по-трудно да се съсредоточава. Огледа се и видя, че много от магьосниците показват същите признаци на изтощение.
Събра всичките си останали сили и отпрати надолу огромно кълбо от алена енергия. То имаше две цели. Първо, щеше да нанесе тежки щети на дасатите, които не можеха да излязат от прохода заради спрелите си другари. Втората цел бе да покаже на Аленбурга, че е време да прати кавалерията.
Лорд Толкадеска, шестнадесетгодишно момче, което не бе участвало в кавга, а камо ли в битка, видя аленото кълбо, опита се да придаде сила на гласа си и размаха оръжие.
— Напред!
Хилядата конници, които се спотайваха в едно дере западно от мястото, където бе спряно дасатското нападение, се задвижиха като един. Момчето може и да нямаше опит, но ездачите бяха ветерани. Конете се бяха появили на Келеуан по време на Войната на разлома. Касуми Шинцаваи първи бе осъзнал ползата от кавалерията и неговата фамилия се бе заела с развъждането.
През последвалите години много благородници се бяха запалили по конете и се бе стигнало до сериозен внос. Сега цураните се гордееха, че леката им кавалерия не отстъпва на тези в Мидкемия, включително на легендарните конници ашунта от Кеш.
Всеки ездач гореше от желание да отмъсти на нападателите заради вероломното нашествие. Бойците нямаха търпение да се включат в битката. Зад първите хиляда имаше още два отряда.
Лорд Харуми Толкадеска се помоли на добрия бог Чочокан да не посрами предците си в тази важна мисия.
— Атака! — извика той и вдигна меча си. Никой не забеляза, че гласът му потрепери.
Земята се разтресе от тътена на хилядите копита. Дасатите усетиха вибрациите, преди да чуят шума, защото маговете отгоре продължаваха да ги засипват със смъртоносни заклинания.
Цуранската кавалерия удари десния фланг на противника и се възцари абсолютен хаос. Всеки дасат можеше да излезе срещу няколко пешаци, но срещу кавалеристи нещата се обръщаха. Много чуждоземни воини бяха отхвърлени назад и падаха върху отстъпващите си другари. В блъсканицата някои се затъркаляха по склона и нападаха в реката, където бяха обречени заради тежките си брони.
Лорд Харуми Толкадеска замахна, но бе лесно блокиран от един опитен противник, който го дръпна за крака и го смъкна от седлото. Момчето се удари силно в земята и преди да успее да се превърти, дасатът заби меча си в традиционната кожена броня и прекъсна линията на рода Толкадеска, който водеше историята си от хиляда и петстотин години. Цуранските бойци наоколо отбелязаха, че момчето не посрами предците си и умря мълчаливо.
— Добре, отстъпват — каза Аленбурга и се обърна към Зейн. — Отиди до предните линии и кажи на нетърпеливите цурански капитани да не навлизат в последната долина, ако се стигне дотам — Зейн отдаде чест и забърза към коня си. — И гледай да останеш жив.
— Слушам, сър! — Зейн отново отдаде чест, яхна коня и препусна.
— Добре мина — каза Ерик.
— Да — отвърна Каспар. — Но това е само една битка.
— Дасатите едва ли ще се набутат пак в такъв капан, освен ако не са пълни идиоти — добави Аленбурга. — Не мога да си представя как разсъждават, но ако съм на техния командир, ще потърся начин да вкарам собствената си кавалерия — въздъхна и погледна снишаващото се слънце. — Днес беше дълъг ден. Знаем ли дали се сражават нощем?
— Нямаме информация за това — отвърна Каспар.
— Младият Джоми е прав. Не бива да правим предположения — Аленбурга се обърна към останалите офицери. — Започнете да прибирате ранените и издигнете защитни укрепления. Искам да се подготвим за евентуална нощна атака.
Следващата атака започна по смрачаване.
Пъг се ослуша и вдигна ръка, та останалите да изчакат. Беше се нагърбил с ролята на разузнавач, защото беше най-могъщото същество в отряда, може би с изключение на Магнус. Синът му стоеше до Валко и трябваше да го опази на всяка цена.