— Добре, Накор.
— А, вземи да си махнеш шлема, че нашите хора да могат да те познаят.
— Добре, Накор — Бек свали шлема си и го хвърли настрани.
— Нали запомни какво ти казах? — попита дребосъкът, когато наближиха.
— Да. Може ли да убивам вече?
— Върви.
Коридорът извеждаше в голям открит двор, където очевидно се водеше сериозна битка. Ако се съдеше по заслепяващите светлини и оглушителния шум, Пъг и Магнус бяха точно там, където ги искаше. Накор усети, че наближава времето, когато дългогодишно подготвяните му планове ще се осъществят.
Притесняваше се единствено дали тотален безумец като Ралан Бек ще успее да изиграе ролята си. Съдбата на трите свята и животът на всички, за които го бе грижа през последните стотина години, щяха да рухнат, ако Лесо Варен не изпълнеше очакваното от него. Имаше моменти, в които това да си комарджия не беше никак добре.
20
Завръщане
Пъг изрече ново заклинание.
За момент жреците бяха обгърнати в експлозия от множество ярки светлинки. Това бе достатъчно Магнус да завърши своето заклинание. От протегнатата му ръка излетяха десетки хиляди малки диамантчета. Красотата им беше измамна, защото те се забиха в жреците като миниатюрни бръсначи. По кожата им започна да избива оранжева кръв и те нападаха като мухи, защото в мозъците им бяха пробити десетки дупчици.
Нахлуха още половин дузина жреци, спряха за момент и после започнаха да нападат талноите. Пъг забеляза, че всеки от тях е завързал бял колан на кръста си.
Валко се обърна и вдигна меча си, защото от коридора към тях тичаше огромен страж, без шлем.
— Стой! — извика Пъг. — Това е Бек!
Валко се поколеба за миг, но се отдръпна. Бек профуча покрай него. Изражението му беше налудничаво. Един от стражите, който помагаше на другарите си да притискат воините на Бялото, беше разсечен от рамото до слабините и двете половинки на тялото му паднаха сред оранжев фонтан. Бек сграбчи друг от противниците си, с почти танцов пирует го запрати към враговете, след това се завъртя на обратно и посече трети. При удара на острието в бронята изскочиха искри и се чу неприятно стържене.
Пъг гледаше със страхопочитание. Бек беше природна сила, по-могъщ и от най-ужасяващия воин, когото бе виждал. От разказа на Томас знаеше колко труден противник се е оказал младежът. Сега започваше да се съмнява, че дори легендарните доспехи на Драконовия господар ще устоят пред тази инкарнация на бога на войната. У Бек със сигурност имаше нещо повече от очевидното и то започваше да излиза наяве.
Валко застана до него.
— Никой смъртен не може да се бие така. Какво е той?
— Не знам — виждаше, че нещата отиват към победа. Воините на Бялото надделяваха над стражите, които се бяха хвърлили срещу Бек, за да защитят ТеКарана. — Когато го открихме, приличаше на странен младеж, изпаднал под влиянието на някой бог. Мислехме си, че го разбираме, но откакто дойдохме тук… Не зная. Сякаш е дасатска душа, затворена в човешко тяло.
— Ужасяващ е — каза Валко, без да осъзнава, че е изрекъл най-невероятното твърдение за един дасатски воин.
Останалите също бяха спрели и гледаха Бек, който размахваше меча си като гигант сред дечица. Младежът въобще не обръщаше внимание на раните си и с всеки удар събаряше по един противник. И талноите направиха нещо немислимо — започнаха да отстъпват. Бек посече двама в гръб и се насочи към останалите, които опитваха да се организират в другия край на помещението. Озова се при тях с няколко стъпки и започна да ги избива с ефикасността на опитен касапин в кланица. Възцари се тишина. Воините на Бялото бяха онемели от видяното.
— Това няма да трае дълго — каза Валко. — Без значение от объркването в двореца и в града, щом нахлуем в покоите на ТеКарана, всеки наличен воин ще се отправи натам. Трябва да действаме бързо и без колебание — обърна се към бойците си. — Отвъд тази врата никой не ни е приятел.
Забеляза сред жреците, които се бяха присъединили към тях, отец Джувон. Той беше най-високопоставеният духовник, който членуваше в Бялото, и бе опитен магьосник.
— Майка ти и сестра ти са добре — каза му Джувон. — Открихме предателя. Един жрец, който се бе представил за работник в кухнята. Не се даде без бой. Въпреки това всички вече са в безопасност и Кръвните вещици са готови да служат.
— Какво става в града? — попита Пъг. Върховният жрец го изгледа странно, озадачен от факта, че един Низш говори без позволение.