— Сега, капитане — заповяда Каспар.
Стефан се изправи и махна с белия флаг, който държеше в лявата си ръка.
Избухна хаос.
От хълма се разнесоха крясъци и залп от стрели порази няколко от мъжете на пясъка. Джоми изтегли меча си. В същия момент се случиха три неща. Мъжете на брега започнаха да отстъпват напълно дисциплинирано, без следа от паника. Неколцина опитаха да отвърнат на залпа, но стреляха напосоки по храстите, докато за войниците на склона всичко бе като на длан.
Бойците с кешийски и кралски униформи се спуснаха напред. Джоми скочи и викна:
— Хайде, Джим!
Призованото същество изръмжа. Беше разперило ръце и се готвеше да посрещне атаката. Нападащите можеха да почувстват топлинните вълни, които се излъчваха от него; пушекът, който излизаше от кожата му, стана по-гъст.
Мъжете забавиха устрема си, а онези на брега добиха кураж. Джоми почти се пързаляше надолу по склона и задмина неколцина от собствените си войници. Внезапно осъзна, че се е озовал най-отпред и след малко ще се сблъска с противника и кошмарното създание.
Опита да спре и да се върне, но един от пиратите го нападна, без да обръща внимание на свистящите стрели. Джоми ловко го прониза в гърдите и приклекна, за да изчака другарите си. Хвърли поглед назад и видя, че повечето войници са спрели или направо отстъпват.
След секунда разбра защо. Призованото чудовище растеше! Вече бе добавило още две стъпки към впечатляващата си височина, а раменете му бяха станали още по-широки. На кафявите му ръце имаше окови от разтопен метал — съскаха и вдигаха пара под усилилия се дъжд. По каменната кожа се бяха появили пукнатини и от тях излизаха малки пламъчета.
— Джим! Да се махаме… — Джоми се огледа и установи, че Джим Дашър го няма никакъв. — Проклятие! — измърмори младежът и бързо започна да отстъпва. — Или е страхливец, или просто е по-умен от мен.
Един пират връхлетя срещу него и замахна мощно с абордажната си сабя. Ударът целеше да счупи оръжието му или да го разсече от рамото до корема. Тренировките и опитът си казаха думата и Джоми отклони острието вдясно, като същевременно отскочи вляво. Пясъкът не предлагаше добра опора, затова той устоя на изкушението да се завърти и да посече противника в гърба, а вместо това го нацели с лакът в зъбите. Пиратът подбели очи и рухна. Джоми отстъпи, замахна странично и му преряза гърлото. След това продължи да отстъпва, без да откъсва очи от приближаващия кошмар.
— Напред! Ударете ги здраво! — проехтя гласът на Каспар.
Войниците бяха добре обучени и нападнаха, въпреки че бяха ужасени от съществото, което вече се извисяваше почти десет стъпки. Пиратите се биеха с устрема на фанатици, но все пак им липсваше военна дисциплина и скоро левият им фланг поддаде.
Сражаваха се храбро, но за няколко секунди хората на Каспар убиха шестима, а останалите заотстъпваха към лодките. Джоми и войниците около него срещаха по-сериозна съпротива, защото се сражаваха в центъра, съвсем близо до чудовището.
Пиратите се биеха отчаяно, сякаш повече се страхуваха да отстъпят към съществото, отколкото да срещнат смъртта в схватка. Чудовището пристъпи напред и сграбчи един от мъжете до Джоми за врата. Пращенето на горяща плът заглуши предсмъртното му хриптене. След миг кошмарното създание захвърли войника като счупена играчка. От ръцете му излизаха пламъци. Синкавата кожа вече бе покрита с червени пукнатини, в които сякаш течеше лава; падащите върху нея дъждовни капки се изпаряваха мигновено.
Джоми отскочи назад, блъсна се в някакъв войник и насмалко да падне.
— Сър! — извика войникът. — От северната страна спряха още две лодки. Притискат десния ни фланг.
Младежът се огледа и осъзна, че е най-старшият офицер наоколо. Трябваше да направи нещо, за да предотврати задаващото се поражение.
— При мен! — извика той. — Съберете се при мен!
Чудовището изтръгна ръката на следващата си жертва.
— В кръг! — изкрещя Джоми и мъжете започнаха да се подреждат; той се обърна към войника. — Намери генерала. Всички останали да отстъпят при него. Ние ще ги задържим тук. Тръгвай!
Войникът хукна.
— Стена от щитове! — продължи с командите Джоми. Обучените войници се подчиниха и издигнаха преграда за него и двама от цивилните крондорци.
Последната заповед не беше много смислена. Ако чудовището удареше стената, поне няколко човека щяха да загинат и формацията щеше да се разпадне. Но Джоми просто не се сещаше за нещо друго, което да им спечели няколко минути, докато Каспар прегрупира силите.