Бек отстъпи и даде знак на ТеКарана, че може да вдигне меча си. Този дребен благороден жест беше толкова необичаен за дасатите, че владетелят не можа да загрее веднага. Но след като разбра, че това не е шега, посегна със светкавично движение, грабна меча си и без да спира движението, замахна към главата на Бек. Младежът блокира лесно само с една ръка, а с другата удари ТеКарана в челюстта. Коленете на дасата се подгънаха. Бек сграбчи с лявата си ръка дясната му китка, за да го задържи прав. След това стисна с всички сили и мечът на ТеКарана се изплъзна от безчувствените му пръсти. Бек го пусна и той се свлече на колене, беззащитен пред страховития младеж.
Победеният владетел изпъшка, дясната му ръка увисна безчувствено. За момент погледът му се замъгли от болката. Вместо да го убие, Бек му обърна гръб и тръгна към Валко.
ТеКарана разтърси глава, видя гърба на отдалечаващия се воин и посегна със здравата си ръка за оръжието. След това с мъка се изправи и тръгна след противника си, за да го прободе в гърба.
Бек спря и се обърна към Валко.
— Убий го.
ТеКарана вдигна меча си, но в този момент Валко пристъпи покрай Бек и го прониза в гърлото. Извъртя китка, за да освободи острието, и почти обезглави владетеля на Дванадесетте свята.
— Какво стана? — попита объркано Магнус.
— Бек току-що подари империята на Валко — отвърна Хиреа.
Валко огледа присъстващите със също толкова объркано изражение. След това осъзна значимостта на момента, вдигна украсения меч на владетеля и тръгна към трона.
След минута в помещението нахлу отряд талнои. Стражите видяха, че воините на Бялото са коленичили пред трона, на който седеше младият лорд. В краката му лежеше безжизненото тяло на бившия владетел. Джувон забеляза колебанието на талноите и извика:
— Валко! ТеКарана!
Талноите паднаха на колене пред новия си господар. Никой не изрази протест. Според закона на дасатите всеки, който убиеше суверена си, заемаше мястото му. Сега Валко беше върховен владетел на Дванадесетте свята.
— Колко дълго ще продължи това? — попита тихо Пъг.
Мартук сви рамене.
— Кой може да каже? Ако Мрачният наистина вече не се интересува от нас, то докато Валко успее да опази главата си. Мнозина ще са срещу него и мнозина ще загинат, за да го задържат на трона. Но ако Мрачният има нужда от марионетка, то нещата ще се променят в мига, в който ни обърне внимание. Щом се разбере, че някакъв воин е отстранил любимеца му, всички храмови стражи ще тръгнат насам. Те се подчиняват първо на жреците и чак после на ТеКарана. Дори да успеем да победим Мрачния, сигурно ще се изправим пред гражданска война. Въпросът е дали ще е дълга, или къса.
— Къса ли? — попита Пъг.
— Единствените приятелски воини, които не нахлуват в човешкия свят, са в тази зала. Ако Мрачният насочи силите си насам, ще е съвсем къса.
Пъг прецени, че разполагат с около хиляда бойци, включително новодошлите талнои.
— Предполагам, че в двореца има още малко стражи, които ще се преклонят пред Валко. Мрачният разполага с двадесет хиляди в града, плюс още пет хиляди в храма — довърши Мартук. После погледна към Бек, който стоеше неподвижно и зяпаше с празно изражение в далечината, и попита: — Накор, какво става с него?
— Той си е вкъщи — дребният комарджия се огледа. Воините на Бялото и талноите стояха в двата края на помещението и очакваха заповеди от новия си владетел, който също се оглеждаше несигурно. — Валко е млад, но започна промяна, която ще продължи векове. Да се надяваме, че накрая народът му ще успее да стигне дотам, където трябваше да е сега, ако Мрачният не бе проникнал в тази реалност.
— Накор, очевидно знаеш нещо, което ни убягва — каза Пъг. — Скоро ще се изправим срещу армията на Мрачния, а нашите хора са изтощени — магьосникът погледна стария си приятел в очите. — През годините съм усещал много пъти, че премълчаваш нещо, но знаех, че по природа си си такъв. Но сега, в името на всичко, което сме пожертвали, и заради това, което се опитваме да постигнем, трябва да ни кажеш какво знаеш.
Накор се засмя.
— Това е невъзможно, но все пак заслужавате да узнаете истината. Магнус, можеш ли да ни отведеш при Мрачния?
— Да. Запомних онова място, от което ТеКарана наблюдава церемониите.
Накор се обърна към Валко.
— Владетелю на Дванадесетте свята, времето ми на този свят скоро ще свърши. Ти трябва да издържиш и да поведеш народа си към нова ера. Бек ще остане тук още малко, но скоро и той ще трябва да те напусне — той се приближи до младия воин. — Сбогом, Ралан Бек.