— А там на хълма заседава Конфедерационният съвет?
— Да.
— Значи не съм се изгубил.
— Предполагам, че няма да възразиш, ако попитам какво правиш тук, цуранино?
— Трябва да говоря със съвета и по-специално с Калиане.
— Аха, Калиане значи?
— Да.
— Ами ако тя не иска да те види?
— Ще поиска.
— И защо така?
— Защото нося вест, която със сигурност ще иска да чуе.
— Тогава защо стоиш тук, ти дребна, противна мусонга, а не изтичаш да й кажеш каквото трябва? — мъжът говореше за един особено глупав вредител, който ровеше по нивите и бе кошмар за фермерите.
— Защото, глупав сине на преяла нийдра и окаляно балу, ще е проява на лошо възпитание, ако отида без покана — Пъг говореше за товарния добитък и едно доста глупаво, но развъждано за месо животно. — Щеше да го знаеш, ако майка ти беше родила поне едно дете, което да различава деня от нощта. Или ако боговете ти бяха дали половината акъл на чувал с камъни. Нарича се „добро възпитание“.
Близките воини избухнаха в смях. Цуранинът не само говореше приличен турилски, но и обиждаше със стил.
Червенокосият не знаеше да се засмее ли, или да се обиди. Пъг продължи:
— Бъди добър домакин и попитай Калиане дали ще приеме Миламбер от Събранието, някогашен съпруг на турилката Катала.
В кръчмата отново настъпи тишина. Един от възрастните мъже в ъгъла стана и се доближи до Пъг.
— Как е възможно?! Катала е моя роднина, която е умряла, преди да се родя, а ти си още млад. Всички сме чували, че е била женена за черноризец.
— Аз съм същият човек. Боговете ми дадоха дълъг живот и изглеждам все още така, както когато се ожених за нея. Тя беше майка на първия ми син и още скърбя за нея.
Старецът се обърна към един от младите воини.
— Върви при Калиане и кажи, че от цуранските земи е пристигнал важен човек. Той е наш роднина. Аз гарантирам за това.
Младежът кимна и излезе.
— Миламбер от Събранието, разкажи ми тази история.
Пъг въздъхна, защото рядко се връщаше към тези спомени.
— Когато бях момче, цураните нахлуха в моите земи и бях взет в робство от клана Шинцаваи. Там срещнах Катала, която бе заловена при един граничен набег. Запознахме се… — той започна да разказва историята и скоро стана ясно, че спомените му са все така ясни и образът на първата му жена не е избледнял с времето.
Когато приключи, повечето воини подсмърчаха, защото за тях не беше срамно да изразяват емоциите си. Малко след това се завърна пратеникът.
— Калиане те приветства с добре дошъл, Миламбер от Събранието.
Пъг се надигна и излезе от кръчмата. Тръгна след водача си по пътечката, която водеше към широка поляна. Там бяха издигнати кожените шатри на съвета. От топлите извори се издигаше пара и се носеше лека металическа миризма.
В нощта се чуваха птичи песни. Пъг си спомни, че колкото и чужд да му се струваше Келеуан, го беше приел за свой дом за почти осем години. Тук беше срещнал жена си и тук се бе родило първото му дете. А след години съпругата му се бе върнала тук, за да умре от неизлечимата болест.
Стигнаха до древна дървена постройка, мястото за заседаване на съвета.
Вътре го очакваха четиридесетина вождове. В центъра стоеше възрастна жена със сплетена на две плитки побеляла коса. Носеше проста червена вълнена рокля, а на главата й имаше меден обръч с украса от скъпоценни камъни. Вождовете бяха облечени с домашнотъкани дрехи, а в косите им имаше пера. Въздухът беше задимен от факлите по стените и огнището в центъра.
— Добре дошъл, Миламбер от Събранието — каза един възрастен мъж вдясно от Калиане. — Аз съм Вахопа и имам честта да домакинствам на тазгодишния съвет. Поздравявам те.
— Аз съм Калиане — каза жената. — Искал си да говориш с мен?
— Да. Нося ви предупреждение и надежда — и започна да обяснява бавно. Тези хора не бяха глупави, но концепциите, за които говореше, бяха сложни даже за магьосник. Все пак те го изслушаха търпеливо и без да го прекъсват. — Ще има проход, който ще прехвърли колкото хора успеете да съберете тук до седмица. Вземете добитъка, оръжията и инструментите си. Новият свят ще изисква много, но и ще ви предложи много.
— Разкажи ни за това място, Миламбер.
— Има широки степи, дълбоки езера и сини океани. Планините докосват небето, а в долините може да се отглежда свободно добитък. Има много дивеч и риба, и никой не живее там.
— Но ти си цуранин и твоите хора ще се преместят там. Защо ще искате да споделите тези земи с враговете си? — попита подозрително един вожд.