— Не съм цуранин. Аз съм Пъг от Крудий, пленен по време на войната с Мидкемия. Аз освободих турилските воини на Големите игри и разруших арената. Аз бях женен за вашата сънародничка Катала, един от чиито наследници срещнах преди малко в града. Ще вземем на новия свят всеки, който иска да живее. Вече говорих с тюн — това предизвика гневни възгласи, защото тюн бяха по-голяма напаст за турилците, отколкото за цураните. — В момента други говорят с чо-джа и джуджетата отвъд морето — в гласа му се надигна страст. — Мара от Акома дойде при вас, търсейки път към Чакаха. Тя е родоначалничката на сегашната императорска династия. Живяхте цял век в мир с цураните, като се изключат дребните стълкновения, които не са по-лоши от клановите ви вражди. Този свят, за който говоря, е широк и ще сте далече от останалите. Ако искате, може да не се срещнете с цураните още столетие.
Някои от вождовете кимнаха, сякаш това беше добро нещо.
— А може да постигнете съглашение, което да трае поколения. Но това няма да се случи, ако не напуснете тези земи. Смъртта приближава бързо и ще се спусне внезапно.
Калиане се изправи.
— Ще говоря с този Велик насаме — тонът й показваше, че не се нуждае от позволение. — Ела с мен навън, Миламбер.
Той я последва. Щом излязоха, тя го поведе към най-големия извор в околността.
— Мнозина няма да ти повярват, Миламбер. Ще решат, че това е цурански заговор. Да ни махнат от тези земи и да ни пратят на смърт.
Пъг беше уморен. Беше изтърпял изпитания като никой друг смъртен и въпреки магията на Банат беше съвсем изтощен. Пое си дълбоко дъх и заговори:
— Знам. Това е, което мога да направя. Не мога да спася всички. Ето моето предложение. След два дни ще отворя разлом… ето там — той посочи една полянка наблизо. — Ще води към планините на света, за който говорих. Тюн ще са на съвсем друг континент, отвъд морето. Ще минат дори векове, преди да ги срещнете отново. Дотогава може да сте постигнали мир с цураните. Не знам какво са отговорили чо-джа. Мястото, където ще отидете, е далече от земите за цураните. Може да ги избягвате, а може и да потърсите връзка с тях, за да воювате или да се помирите. Но който остане тук, ще загине — в гласа му се промъкна умора. — Това е изборът, който мога да ви предложа.
— Вярвам ти. Ще накарам вождовете да изпратят пратеници и да сберат клановете — тя скръсти ръце и погледна към хълмовете. — Тези земи са наш дом от времената на Златния мост. За някои ще е трудно да ги напуснат.
— Мнозина ще загинат. Някои няма да стигнат тук навреме, други ще са твърде болни, за да пътуват. Трети направо ще откажат. Всички те ще умрат. От вас зависи да спасите останалите.
— Защо го правиш, магьоснико? Защо се мъчиш да спасиш толкова хора?
Пъг се засмя, по-скоро от раздразнение.
— Че кой друг? Изпълнявам дълга си. Правя това, което е правилно.
Тя кимна.
— Ти си добър човек, велики. Заминавай, а аз ще сторя, каквото мога. Ще се видим ли отново?
— Само боговете знаят. Ако мога, ще посетя новия ви дом. Ако не, поне ще знаете, че съм искал да ви видя пак.
— Боговете да те закрилят — Калиане се обърна и тръгна към съвета, където я очакваше разгорещен и продължителен спор.
Пъг извади една сфера и я активира, за да се върне в Събранието.
23
Сражение
Джим метна един от кинжалите си.
Хвърли се зад една скала, а острието се заби в лицето на дасата и го свали от варнина му. Онези зад него го прегазиха, без да се трогнат, и продължиха през каньона.
Джим се върна при спътниците си.
— Време е да изчезваме!
Джоми, Тад, Зейн и Серван нямаха нужда от подкана. Тилът, където войските им се събираха за прегрупиране и почивка, преди половин час внезапно се беше превърнал във фронт. Младежите тъкмо бяха хапнали и успяха да се сврат под една каруца, за да подремнат. Вече бяха свикнали с хъркането на шестокраките нийдри и странната им миризма. Бяха толкова уморени, че заспаха веднага.
Джим беше първият, който се надигна при избухналата врява. Младежите едва бяха успели да се измъкнат — изкатериха се по скалистия хребет, който служеше като естествена защита на левия фланг на Аленбурга. Проблемът беше, че всички останали бяха побягнали в обратна посока.
През последните два дни отстъпваха непрекъснато. Черният купол се разширяваше и разширяваше и цуранските магьосници се опитваха да предвидят безопасна дистанция за всяко спиране.