Той махна на Магнус да го смъкне.
— Може ли да направим още нещо? — попита Миранда.
— Не. Може да отворим още един-два разлома в далечния запад, но там вече няма много хора — Пъг въздъхна. — Остава ни да чакаме и да гледаме колко ще успеят да преминат, преди да затворим портала.
Магнус погледна в далечината.
— Сферата ще ни достигне след два или три дни.
Пъг се обърна към най-големия разлом. Хората се стичаха към него, уморени и гладни, опашката беше дълга няколко мили. Беше им наредил да не спират в долината от другата страна, защото тя бе твърде тясна, за да поеме толкова бежанци. Освен това скоро хората щяха да са твърде уморени, за да се отдалечават, след като преминат.
— Спрете ги за няколко минути — каза той на Магнус.
Синът му се обърна към гвардейците и те спряха движението на опашката. Веднага сред иначе дисциплинираните цурани се надигна мърморене и оплаквания.
— Следващия път ще избухнат безредици — каза Миранда.
Пъг кимна.
— Колко успяха да преминат? — попита тя.
Съпругът й поклати глава.
— Около двеста хиляди. Плюс още стотина от вчера.
— Колкото населението на един голям град.
— Достатъчно за започването на нова цивилизация — обади се Магнус.
Опитваше се да повдигне духа им.
— Стига да нямат нищо против да живеят две-три поколения в кирпичени коптори — тя видя, че в далечината почват да светват огньове. Първо на изток, а после и на запад. — Толкова са много. Може би малко храна и почивка ще им се отразят добре.
— Ще дойдат още милиони — каза Пъг. — Повечето няма да оцелеят.
— Не може да сме сигурни, татко — намеси се Магнус. — Ще отворя портал към новия свят. Ще прелетя няколко мили и ще отворя още един…
— Имаме вече шест в онзи район. Ще им трябват седмици да се открият и да установят някаква комуникация — Пъг се огледа. — Скоро трябва да изпратим Небесната светлина.
— Той ще тръгне ли? — попита Миранда. — Беше решен да остане последен, като говорих с него.
Магнус се усмихна.
— Ще трябва да се пребори с генерал Аленбурга за тази чест.
— Няма значение — отвърна Пъг тихо. — Последен… — огледа огньовете, които вече се бяха появили и около тях. — Който чака да остане последен, ще загине, Магнус.
Синът му не каза нищо.
Варен вървеше по пътя и гледаше извисяващата се сфера, която сякаш никога нямаше да достигне.
— Да, наистина е голяма.
През последния час беше унищожил още четири дасатски патрула. Но щом изкачи едно възвишение, видя поне стотина дасати и реши, че ще са му много. Нямаше да е зле да има подръка някои от старите си играчки от лабораторията, която бе изградил в цитаделата на Каспар. В крайна сметка призова една илюзия, която не бе опитвал от години. Беше стар и лесен номер. Всеки цуранин щеше да се спре и да погледне изсъхналия дъб, но дасатите нямаха представа, че подобно дърво не се среща на този свят. Той ги изчака да се отдалечат и премахна илюзията.
Продължи напред. Чудеше се кога ще стигне ръба на сферата. От тук не можеше да добие никаква перспектива. Можеше да е на миля от следващия хребет, а можеше да е и на пет.
Внезапно стана тъмно и той започна да се задушава. Очите му пареха, ушите му кънтяха, сякаш до него бе паднал гръм.
Някакви ръце го сграбчиха.
Двама воини, повлякоха го напред. Очакваха да е загубил съзнание. Но той беше влизал и преди в дасатски купол и бързо оправи дишането си. Преди секунди това беше нормален път, огрян от слънце, а сега всичко беше в мрак и дори листата на дърветата се сгърчваха и умираха.
— Това е гениално! — извика той.
Двамата дасати го стиснаха по-силно и единият го погледна. Умря първи.
Лесо просто се пресегна със съзнанието си и му спря сърцето.
— Това място е прекрасно! — другият воин го пусна и извади меча си. Лесо осъзна, че говори на цурански, и мина на дасатски: — Казах, че това място е прекрасно! — вдигна ръка и лъч от животоизточващата зелена магия обви нападащия го боец.
Варен стоеше неподвижно и го гледаше как умира. Неколцина други видяха как човекът се бе справил с двама дасати и се втурнаха към него. Варен се погрижи и за тях — убиваше всеки воин, който видеше.
— Досега не бях толкова могъщ! — възкликна той, доволен от новопридобитите си способности. — Сигурно е от мястото!