Но ако успееше да се добере до някой портал, целият този ужас щеше да се повтори.
Внезапно се изви силен вятър и сякаш падна гръм. По повърхността на Черния купол заиграха светкавици.
— Евакуирайте императора през портала! Веднага!
Гвардейците се втурнаха към командната палатка.
— Какво става? — извика Магнус.
— Не знам, но няма да дочакаме до утре следобед.
Сферата вече не беше на петдесет мили от града. В момента се намираше на по-малко от миля от разломите, което означаваше, че е погълнала повече от милион души наведнъж.
Пъг се разплака.
24
Унищожение
Дасатите атакуваха.
Пъг и останалите магьосници се бяха струпали около императорската шатра. Спорът продължаваше почти час и всякакви рангове и почести бяха забравени.
Младият владетел настояваше да остане до последно и накрая Пъг не издържа.
— Ваше величество, никой не се съмнява в храбростта ви. Знаем, че умирате всеки път, когато някой от поданиците ви падне. Народът има нужда от вас повече от всякога.
И посочи тълпата отвън, която очакваше заповедите на Небесната светлина. Висши духовници от всеки орден очакваха господарят им да им нареди да се бият до смърт.
— Почти всички благородници жертваха живота си. Останахте само с деца, които трябва да управляват, а населението е уплашено. Народът е честен и трудолюбив, но има нужда от напътствия. Заповядайте на магьосниците, жреците и живите благородници да преминат веднага.
Грохотът на битката наближаваше.
— Скоро ще започне паника и никой няма да може да мине през разлома… А аз трябва да го затворя!
Императорът беше твърдо решен.
— Не, велики. Ще остана да се бия.
Пъг се вбеси. Сега не беше време за младежко упорство. Но този млад мъж беше свикнал да се подчиняват на всяка негова дума.
— Господарю, чували ли сте историята за император Ичиндар и първите преговори между Империята и Кралството?
— Не — отвърна младият владетел, несигурен накъде отива разговорът.
— Чудесно — Пъг вдигна ръка и императорът падна и подбели очи. Стражите посегнаха и извадиха мечовете си, но магьосникът ги спря.
— Стойте! Небесната светлина спи.
Първият съветник Чомата се засмя.
— Чувал съм тази история, велики. Касуми Шинцаваи нокаутирал императора, за да могат да го пренесат в безопасност през разлома.
— Добре. Обясни му я, като се свести — Пъг се обърна към двама стражи. — Вземете го и го пренесете през портала.
Генерал Аленбурга се обърна към събралите се отвън.
— Магьосници, жреци и благородници, ако обичате нацията си, вървете. Минете през разлома и се погрижете за народа си. Изградете нова Цурануани. Тръгвайте!
Мнозина се поколебаха, но повечето послушаха заповедта и тръгнаха към по-малкия разлом, който бе предвиден за евакуация на командването.
— Татко, ами ти? — попита Магнус.
— Аз ще остана още малко. Нещата са към своя край, но все още имам няколко задачи.
— Какво да кажа на майка?
— В никакъв случай да не се връща тук — Пъг погледна към битката. — Кажи й, че я обичам и ще се прибера скоро.
Магнус поклати глава.
— Знаеш, че ако й кажа да не идва, ще дойде.
— Убеди я. Обясни й, че ще мина през разлома след няколко минути.
— Не мога да я лъжа.
— Това не е лъжа. Ще мина през портал, но не този — той посочи към мрака. — Ще отида в Академията. Кажи й, че това място скоро няма да го има.
— Добре — Магнус го прегърна. — Не се оставяй да те убият.
Магнус тръгна, а Пъг се обърна към щабните офицери. Аленбурга, Каспар, Ерик и младите капитани чакаха търпеливо.
— Свърши се, господа.
— Най-сетне — каза Ерик фон Даркмоор.
Аленбурга се обърна към цуранските офицери.
— Вървете на новия свят. Това е заповед.
Те отдадоха чест и тръгнаха, а генералът се обърна към Джоми, Серван, Джим, Тад и Зейн.
— Вие изпълнихте дълга си. Благодаря ви за проявената храброст — спря поглед върху Джим Дашър. — И за лекото безразсъдство. Сега тръгвайте. Прибирайте се вкъщи.
Пъг посочи разлома към Академията.
— Минете през този. Ще имам нужда от вас.
Джоми погледна другарите си, те кимнаха и той отсече:
— Щом вие оставате, и ние няма да тръгнем.
— Джоми, ти си чудесен младеж, но ужасен офицер — скастри го Каспар. — Заминавайте!