Джоми се поколеба за момент, след което тръгна. Другите го последваха.
Ерик спря за момент Джим Дашър.
— Кажи на дядо си, че му желая всичко добро. Има всички причини да се гордее с теб.
Джим го погледна в очите.
— Благодаря, сър.
Каспар и Аленбурга също се обърнаха към него.
— Няма ли да дойдеш? — попита генералът.
Ерик поклати глава.
— Не. Мисля да поостана. Ако успея да забавя някой дасат с минута, ще позволя на още десетина души да минат през разлома. Последните няколко години живях назаем и е време да се отплатя — обърна се към Пъг. — Като се видиш с оня досаден дребосък, му благодари от мое име.
Магьосникът кимна. Не беше казал на никого за решението на Накор да остане на Омадрабар. Само Магнус знаеше.
— Добре, Ерик.
Старият рицар-маршал на Крондор извади меча си и закрачи към битката.
— Отива си един велик мъж — въздъхна Каспар.
Пъг само кимна. Нямаше думи. Накрая се насили да проговори.
— Ами вие двамата?
Аленбурга беше положил ръка на меча си и сякаш се готвеше да последва примера на Ерик.
— Трудно е да си представя, че се връщам — говореше високо заради глъчката отвън. Назряваше паника, защото всички се блъскаха към разлома. — Да изоставя всичките тези хора…
Каспар сложи ръка на рамото му.
— Няма смисъл да умираш с тях, Пракеш. Ти си имаш дом.
— Ще е твърде тихо, Каспар. След всичко тук завладяването на Оканала с шепа хлапета не ми се вижда като голямо предизвикателство.
— Тогава вървете на новия свят — предложи Пъг.
— Какво?
— Цураните ще имат нужда от силни водачи.
— Едва ли ще им трябва генерал в скоро време — отвърна Аленбурга, но Пъг видя искриците в очите му.
— Значи въобще не сте ги опознали. Преди да мине и един ден, ще има заговори и интриги, от които ще подскачате цял век. Войната е нищо в сравнение с цуранската политика. Накарайте първия съветник да ви обясни тяхната гледна точка за Войната на разлома. За тях е била дребна политическа игра.
— Поведи ги — каза Каспар. — Ще се нуждаят от теб.
Аленбурга се поколеба, след което придърпа бившия херцог в мечешка прегръдка.
— Ще ми липсваш, Каспар от Оласко.
— И ти на мен, генерале.
Аленбурга се обърна и излезе от шатрата.
— Каспар?
— Нямам желание да умирам като герой, Пъг. Идвам с теб.
Магьосникът махна и Каспар го последва към древния разлом. Множество хора се тълпяха към него, но стражите ги насочваха към по-големия портал. Щом обаче видяха черната роба, направиха път.
— Вървете — каза им Пъг. — Изпълнихте дълга си тук.
Двамата войници с брони на Акома отдадоха чест, извадиха мечовете си… и затичаха към битката.
— Ама наистина са забележителни — каза Каспар възхитено.
— Така е — съгласи се Пъг.
Двамата преминаха през разлома.
Варен погледна през ръба на ямата и откри, че едновременно го привлича и отблъсква. Част от него искаше да се обърне и да побегне, но друга го подтикваше да скочи. Той си пое дъх и се огледа.
Тук беше имало град. С ферми и села около него. Сега всичко беше потънало в ямата. Дупката. Тунела. Беше толкова огромен, че извивката му изглеждаше почти като права линия.
Каква мощ! Беше опиянен от нея. Насреща си имаше господство над смъртта, което надхвърляше и сънищата му, а през годините бе сънувал доста. Притегляше го. Ако намереше начин да подчини дасатите и да ги накара да му служат, щеше да завладее безброй светове.
Подтикът да скочи беше непоносим. Само да намереше някаква причина.
Варен се замисли за миг и просто скочи.
Пъг и Каспар се появиха пред пещерата.
— Къде са стражите? — попита бившият херцог.
— Върнах ги на острова, защото имах нужда от помощ. Освен това знам, че няма нужда да пазим тези неща.
Каспар сви рамене.
— Щом казваш.
Тръгнаха по тунела. Долу ги очакваха десетте хиляди бронирани фигури.
— Пъг, какви са те все пак? — Каспар първи беше открил талноя на Новиндус и бе предупредил Конклава.
— Спящи божества. Изгубените богове на дасатите.
— Как са попаднали тук?
— Сигурно никога няма да узнаем, но смятам, че е намесена божествена сила — Пъг реши да премълчи ролята на Банат и погледна кутията на пода. — Това е убежище. Известно време смятах, че Мрачният ги е пленил по някакъв начин, но вече не съм сигурен. Мисля, че боговете от три свята са направили план да спасят света от нещото, което унищожава Келеуан в момента.