Останалите членове на Събранието изглеждаха разтревожени. Въпреки че имаха много висок ранг, традицията ги задължаваше да показват към императора респект, граничещ с благоговение. За разлика от тях, Миранда стоеше гордо изправена и бе вперила очакващ поглед в Небесната светлина. Току-що бе помолила владетеля на цуранската империя — не, почти му беше заповядала — да не говори, докато заклинанието не приключи.
Твърде рядко в цялата история на империята Цурануани се бе случвало чужденец да застане пред императора. Залата на Имперския съвет бе също толкова свещена, колкото самото влизане в Кентосани. Тук попадаха само посланици и пленени владетели. Императорът се появяваше рядко, дори при такива случаи. Той беше въплътената божествена сила, която закриляше цураните. Но новините от Събранието бяха толкова зловещи, че лично Сезу, Първият с това име, Владетел на народите на Цурануани, бе дошъл да чуе предупреждението на чуждоземната жена.
Залата бе претъпкана. Всички мъже и няколкото жени, които управляваха благородническите фамилии, бяха дошли да чуят Миранда. Бяха облечени в роби в цветовете на клановете си, богато украсени със скъпоценни камъни, мъниста и ресни. Бяха насядали по кланове и хвърляха подозрителни погледи към членовете на другите фракции. Цуранската политика беше не само кървава, но и много сложна, непрекъснато променящ се баланс между свирепа лоялност и възползване от всяка изгодна ситуация.
— Ваше величество, лордове от Върховния съвет, събрали сме се днес, защото над този свят е надвиснала заплаха, която надхвърля представите ви — започна Миранда.
Беше репетирала речта си, докато чакаха събирането на Съвета. Започна да разказва поред, от намирането на талноя от Каспар до сблъсъка си с дасатите на Келеуан. Не премълча нищо, но и нямаше намерение да преувеличава. Самата истина бе достатъчно ужасяваща. Когато привърши, забеляза, че императорът въобще не изглежда изненадан от чутото. Погледна към Аленка, но той само поклати глава, че също не разбира липсата на реакция. Миранда знаеше, че Небесната светлина е уведомен за проучванията на талноя, но нямаше представа, доколко са го информирали по време на пленничеството й. Новината за появата на дасатите трябваше да предизвика шок, а вместо това император Сезу седеше спокойно, сякаш се колебаеше какво да поръча за вечеря. Младият владетел бе заел трона едва преди четири години и подобно на баща си, управляваше в относителен мир.
Миранда насочи вниманието си към Съвета. Отново се учуди на цуранската природа. Въпреки крайно сериозното предупреждение поне една трета от лордовете в момента преценяваше как би могла да извлече изгода от предстоящия хаос. Ако се съдеше по израженията, друга третина въобще не бяха разбрали какво точно им е казала. Все пак последната трета схващаше, че тази заплаха надделява над всичко останало, и търпеливо очакваше думите на императора. Шумоленето на копринените роби и нервното скърцане на сандалите беше контрапункт на настъпилото мълчание.
До младия владетел стоеше магьосник с черна роба. Казваше се Финда и Миранда го познаваше съвсем бегло. Той беше настоящият магически съветник на императора и по изражението му личеше, че в момента най-голямото му желание е да е някъде другаде.
За разлика от съпруга си, Миранда не беше експерт по цуранското общество, но имаше представа каква ще е реакцията на благородническите фамилии. Войнствените цурански традиции все още доминираха в политиката. Играта на Домове или Великата игра беше станала по-малко кървава и вече се водеше с други оръжия: богатство, влияние и социално положение. Е, и по някое друго убийство и отвличане. На моменти й напомняше на криминалните войни в Кеш. Шегаджиите от Крондор например щяха да паснат тук идеално.
Петте велики фамилии — Кеда, Минванаби, Оаксатукан, Ксакатекас и Анасати — все още доминираха сред политическите партии. По традиция само те бяха можели да претендират за титлата Военачалник — навремето Властелин на войната, — преди прабабата на Сезу да вземе трона. Все пак императорът беше над всички останали и можеше да отмени всяко решение на Съвета. Можеше да обяви война или да накара враждуващи кланове да се помирят. Мощта му беше практически неограничена.
Всички очакваха реакцията на императора, който седеше на златния трон, символ на властта от две хиляди години, и мълчаха смирено. Никой не дръзваше да заговори преди Небесната светлина.
Миранда погледна празния стол, сложен по-ниско на подиума. Беше поставен там от прабабата на Сезу, легендарната Мара от Акома, единствената жена, заставала начело на империята. Тя беше реформирала нацията и бе вдъхнала надежда на милиони. В резултат на нейните усилия днес цураните обръщаха повече внимание на изкуствата, музиката и литературата, отколкото на честта и военната саможертва. Империята изпитваше известни трудности, но се бе възродила при последните трима владетели въпреки опитите на традиционалистите да върнат нещата постарому.