— Ще направя съвет с лейди Миранда, Великите и Военачалника — императорът направи пауза, след което закри официално срещата: — Чест на фамилиите ви, ваши благородия.
Слезе от подиума и всички се поклониха, а обикновените слуги се проснаха на земята. Докато минаваше покрай Миранда, императорът й направи знак да го последва.
Новоиздигнатият Военачалник тръгна след него, а Аленка задържа Миранда за момент.
— Като чупи печата на храма на бога на войната, Небесната светлина гарантира, че всичко друго остава на заден план. Никакви политически борби и лични вражди не важат, докато вратата не бъде затворена, а това ще стане само при окончателна победа — огледа се, да не би да ги подслушват. — Трябва да разбереш тежестта на това. Императорът показва, че не само се готвим за война, а вече воюваме.
Миранда беше объркана.
— Нали това целяхме?
— Не го очаквах. Освен това не вярвах, че императорът ще възроди поста на Военачалник. Още повече, че ще сложи на него Минванаби.
— Какво означава това? — Миранда за пореден път съжали, че Пъг го няма. Той щеше да се ориентира съвсем бързо.
— Има една стара поговорка: дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо. Сигурен съм, че и при вас се среща. Минванаби са били победени от Акома. Но вместо всички да бъдат убити или пратени в робство, Господарката сторила нещо немислимо според цуранските традиции и им позволила да оцелеят. Така една от великите фамилии станала васал на по-низша, което е обида за предците ни, въпреки великодушието на жеста.
— Не разбирам — каза Миранда.
— Никой, който не е цуранин, не може да го разбере докрай — Аленка й направи знак да го последва. — Един от по-дребните братовчеди на Минванаби бил издигнат и се оженил за братовчедка на Акома. Така двете фамилии се сродили, но обидата не била забравена. Според мен счупването на печата и назначаването на този опасен мъж за Военачалник е ход на Небесната светлина, с който се застрахова, че най-сериозният му противник ще е изключително зает в задаващата се криза и няма да се облагодетелства.
Миранда за пореден път се зачуди дали цураните не са просто откачени.
Миранда продължи да наблюдава младия император по време на съвета в личните му покои. Преди това го беше срещала само два пъти. Първия път като дете, а втория — когато заемаше престола. Събитието беше издържано в духа на най-строгите цурански традиции и го бе видяла само за пет минути. Освен това тогава младият император бе говорил само със съпруга й. Беше й се сторило иронично, че традиционалисткият младеж я игнорира, въпреки че дължеше трона си на жената, която се бе опълчила на всички традиции.
И сега също я бяха изолирали от разговора, защото императорът и новоиздигнатият Военачалник насочваха разговора към Аленка и другите двама старши магьосници от Събранието. В началото на едночасовата дискусия Миранда се опита да каже нещо, но Аленка я изгледа предупредително и поклати глава. Така че сега тя мълчеше не само от уважение към стария магьосник, но и защото не можеше да разбере каква игра е захванал.
Беше впечатлена от императора, който ловко манипулираше дискусията, насочвайки я в желаната посока. След още час беше съвсем сигурна, че Сезу от Акома, Първият с това име, Император на Цурануани и Небесна светлина, изобщо не е глупав. До края на съвета бе успял да постигне консенсус, без нито веднъж да прибегне до силата на позицията си.
— Лейди Миранда, може ли за момент — спря я императорът, когато станаха да напуснат покоите му.
Аленка се поколеба, изгледа любопитно Миранда и й направи знак, че ще я изчака навън.
— Желаете ли нещо за пиене? — попита императорът, щом магьосниците излязоха. — Вино? Имам няколко много добри червени, от вашето Островно кралство, както и няколко местни вида, макар че нашият климат не е подходящ за лозарство.
Миранда беше наясно, че той просто се опитва да приспи вниманието й.
— Само вода, ваше величество.
Владетелят направи знак и един слуга й донесе бокал студена вода. Императорът освободи всички слуги, посочи два стола близо до прозореца, който гледаше към централния двор, и каза на Кралската реч, без почти никакъв акцент:
— Хайде да зарежем формалностите.
Миранда се изненада.
— Стражите са заклети да пазят живота ми с цената на своя — той махна към четиримата останали войници, носещи традиционни златистобели брони на Императорската гвардия. — Но все пак са хора и си имат своите недостатъци. Някоя изтървана дума тук, някой коментар там. Мнозина на Келеуан говорят поне по един от вашите езици, но аз съм подбрал мъже, които не могат — говореше с лек тон, но очите му бяха вперени в Миранда и не излъчваха веселие. — Кажете, какво мислите наистина?