Пъг се зачуди дали въобще би могъл да проумее случващото се. А като стана дума за безумия, как ли вървеше преследването на Лесо Варен на Келеуан? За момент се разтревожи за Миранда и се замисли дали ще я види отново. Изтика тревогите настрани и се съсредоточи върху запазването на заклинанието за невидимост.
Насочиха се в указаната от Макрос посока и отново се озоваха над паркова площ. Те винаги се намираха върху покривите на по-ниските сгради, само на няколко етажа от земята, и също имаха специфична подредба. Сградите бяха построени на кръст, а зелените площи заемаха външните квадранти. Най-северната постройка беше гигантска дори според раздутите дасатски мерки. Върху широката основа се издигаха шест масивни колони, а в центъра им се извисяваше огромна кула. Храм на Мрачния.
— Колко е голям — обади се Накор.
— И колко жизнена енергия излиза оттам — включи се Макрос.
Хиляди черни искрици излитаха от кулата и се насочваха към огромния стълб енергия, който бяха зърнали преди малко.
— Дълбоко под площада има помещения за екзекуции. Днес клането е брутално, но там се извършват ритуални убийства на всеки празник. Мрачният има нужда от постоянен запас жизнена енергия и народът се подчинява на волята му.
— Как са успели да оцелеят? — зачуди се Магнус.
— В миналото са превземали други светове — отвърна дядо му. — Дванадесетте планети са били населени от други същества, но дасатите са изклали всички, изтръгвали са сърцата им на олтарите.
— През годините жертвите им се изчерпали, те се обърнали едни срещу други и така се стигнало до днешната убийствена култура — Макрос замълча, за да даде възможност да обмислят думите му. — Истината за случилото се е скрита. Историята била подменена от религиозни догми, за да стане едно цяло с канона на Мрачния. Само Кръвните вещици имат някакви сведения за случилото се, но и те са твърде мъгляви.
— Защо? — попита Накор.
— Насочи ни към онази кула и оттам направо — каза Макрос на внук си. — Така ще стигнем до горичката — след това се върна на въпроса на Накор. — За няколко века Кръвните вещици били част от вярата на Мрачния, въпреки че по произход са били на служба при богинята на природата и живота. Въпреки че накрая осъзнали безсмислието от общество, което убива дори собствените си деца, голяма част от техните познания били изгубени. Ако имах повече време за проучване… — Макрос не довърши и пак се закашля.
Пъг подозираше, че състоянието му е наистина тежко. Макрос очевидно действаше припряно и Пъг имаше чувството, че назрява критична ситуация.
Задаваше се война. На Мидкемия или на Келеуан, близнака на този свят. Мрачният подготвяше силите си и само това го спираше да не отвори портал към горната реалност. Вероятно това събиране на енергия беше сред последните приготовления за нашествие.
Пъг разбираше логичната причина за подобна война. Вече си изграждаше мнение за корена на проблема в това общество. Беше очевидно, че при натиск на социалните сили, които бяха вплетени в постоянна борба и напрежение, един удар от страничен ъгъл може да срине цялото общество. Темпът на възстановяване след подобен ден беше показателен. На Мидкемия такова събитие щеше да постави цяла нация на колене.
Той знаеше, че при човешките култури всяко по-сериозно стълкновение между земеделците и търговците, армията и населението бързо преминава в хаос.
Западните държави се бяха възстановявали повече от двадесет години от последствията от Войната на студенокръвните. При това с огромната помощ на множество талантливи мъже и жени, включително членове на семейството му.
Отново насочи вниманието си към парковете долу. Група въоръжени дасати, вероятно Низши, се бяха скрили в шубраците и се забелязваха само от въздуха. Бяха окървавени и изтощени и доколкото разбираше, вече не искаха да се бият, а само да оцелеят до края на деня.
Откъм югозападния край на парка обаче се задаваше сериозен контингент воини заедно с двама жреци, които очевидно възнамеряваха да прочистят местността. Пъг помисли дали да не се намеси, но нима имаше смисъл? Освен това, въпреки че обикновено играеха ролята на жертви в това общество, Низшите не бяха по-малко кръвожадни. Знаеше, че при удобен случай щяха да се нахвърлят върху групата му, без да се замислят.
С огорчение осъзна, че макар да бе успял да вникне в културата на цураните, а и на множество други раси, няма да успее да разбере напълно мисленето на дасатите. Все едно гледаше мравуняк, въпреки че оценяваше социалния му ред. Трябваше да признае, че вероятно щеше да постигне по-добро разбирателство с мравките.