Продължиха да се носят над града и да се оглеждат за евентуална опасност. Накрая Макрос каза:
— Ето там, до малкото езерце.
Магнус промени курса и ги пренесе до указаната цел. Спуснаха се бавно, точно на ръба на района.
— Онази сграда на хълмчето — каза Макрос.
Постройката беше скромна, но добре защитена. Имаше здрава стена и дълбок ров със заострени колове.
— Някои от местните хищници са способни да прескочат оградата. Магнус, по-добре да кацнем до ей онези дървета. Ако се появим изневиделица пред портата, ще ни надупчат със стрели, преди да ни познаят.
Внук му се подчини и щом стъпиха на земята, Пъг премахна заклинанието за невидимост. Тримата Низши продължаваха да мълчат, както през целия полет, но по посивелите им лица се четеше облекчение, че най-сетне са стъпили на твърда земя.
— Вървете да обявите пристигането ни — нареди им Макрос. — Гледайте да не ви убият, преди да проговорите. Най-добре викнете от безопасно разстояние.
— Може да е прекомерна предпазливост, но човек никога не знае — продължи той, когато слугите тръгнаха. — Ние контролираме целия район и освен ако ТеКарана не е изпратил личния си легион, сигурно сме успели да опазим спокойствието по тези места. Трябва да ви предупредя обаче, че ще имаме малко време за планиране и още по-малко за действие. Задава се нещо чудовищно, иначе нямаше да бъде обявено Велико клане. Дасатите по принцип не се интересуват от историята, но аз се постарах да изровя колкото се може повече, щом възвърнах човешките си спомени. И ще ви кажа следното. Подобни повсеместни кръвопролития се започват само по две причини. Да се освободи социалното напрежение, което би могло да доведе до бунт срещу Мрачния или ТеКарана, и когато се подготвя нашествие в друг свят. Последната планета, която дасатите са завладели, е била Косриди и това се е случило преди три века. В момента там няма нито една форма на живот от оригиналните.
— Смяташ ли, че дасатите ще нападнат нашата реалност? — попита Магнус.
— Още не, но скоро. Ако нещата се развиват, както очаквам, Мрачният ще обяви мобилизация до месец. Бойните общества ще се присъединят към армиите на Караните и ТеКарана. Около два милиона воини и няколкостотин хиляди жреци. Плюс поне четири милиона Низши за поддръжка. Не забравяйте, че те разполагат с мощта на няколко свята.
Пъг беше смаян от тези цифри.
— Макрос, във войната с цураните за цели дванайсет години сме се били само с около двадесет хиляди. Изумрудената кралица изпрати четиридесет хиляди, но половината измряха в морето и под стените на Крондор. Останалите бяха разпилени на стотици мили по протежение на Кралския път. А и една трета дезертираха преди битката при Кошмарния хребет.
— Два милиона. Доста множко — каза Накор.
Пъг го погледна, но този път приятелят му не се хилеше.
— Нали знаеш какво означава това?
— Че трябва да им попречим да започнат войната.
— Можем ли? — обади се Магнус.
— Това е големият въпрос, нали? — отвърна дядо му.
— Сещам се само за един начин да го постигнем — каза Пъг.
Макрос кимна, сякаш бе прочел мислите на зет си.
— Да. Трябва да убием Мрачния, преди да даде заповед за нашествие.
7
Преследване
Каспар кимна.
Кастданур се беше показал любезен домакин и се бе погрижил пленниците да получат храна. Каспар бе изял достатъчно дивеч през живота си, за да познае, че менюто е плод на лов и събиране и няма нищо култивирано.
Двамата седяха един срещу друг на ниска масичка, дебели кожи ги предпазваха от студения дъсчен под. Еленското беше жилаво, но засищаше, а и бе сготвено с непознати подправки. Нямаше вино и ейл, пиеха само вода. Печената ряпа беше от сорта, който растеше в Кеш — беше ял такава ряпа на една ловна експедиция като младеж. Репите бяха приготвени с лой, а не с масло, и бяха подправени само със сол. Самата сол имаше горчив, леко металически привкус, сякаш беше извлечена от минерален извор, а не от морски солници.
Старият водач ловко беше избягнал коментара на Каспар, че народът му загива, и сега също се опитваше да избегне всякакви коментари за историята на племето. Разговаряха за маловажни неща, макар че всеки опипваше другия за информация. Кастданур искаше да знае какво търси отрядът в планините. От своя страна, Каспар се чудеше защо нито един кешийски управник не е отбелязал, че в планините живеят елфи.