— Трябва да помисля над думите ти и да ги обсъдя с останалите. Върни се при твоите хора и се надявам, че ще си починете добре, въпреки обстоятелствата.
— Аз съм ловец и войник — каза Каспар и се изправи с лек поклон. — Оценявам съня при всяка възможност, въпреки обстоятелствата. Надявам се, че ще обмислите сериозно това, което ти казах, и ще говорим отново.
— Бъди сигурен — старият елф отвърна на поклона. — Много неща зависят от това, включително бъдещето на твоите хора. Вярваш ли в съдбата, Каспар от Оласко?
— Едно време, когато бях млад и суетен, вярвах, че съдбата ми е да управлявам. Сега вярвам във възможността и че човек получава от живота толкова, колкото влага. Болезнен урок, но станах по-добър, когато го научих.
— Ние сме търпелива раса. Имаме проблем със съществата, които видяхте. Сигурно ще открием връзка между тях и хората, с които се бихте на брега, но ще говорим повече за това след няколко дни.
— Няколко дни ли?!
— Трябва да поведа лов. Както отбеляза, сме изправени пред трудни времена и не разполагаме с достатъчно провизии, за да се грижим за твоите хора. Не можем да ви изколим само защото нямаме храна, а и не можем да ви оставим да гладувате. Затова трябва да се организира лов. Поради различни причини трябва да отидем поне на ден път в северна или южна посока, за да открием дивеч. Така че ще минат три-четири дни, преди да се върна и да говорим пак. Ще се радвам, ако дадеш дума, че няма да създавате проблеми на тези, които останат да ви пазят.
— Дълг на войника е да избяга от плен — отвърна Каспар.
Старият елф въздъхна.
— Това ще е глупаво. Ще ви заловят доста бързо, а и най-вероятно ще загинете, преди да ви открием. Както казах, тези места са опасни.
Каспар кимна и каза:
— Лично аз ще остана, като знак на добра воля. Ще наредя на хората си да направят същото, но не мога да гарантирам, че всички ще се подчинят — зачуди се дали да не повтори отново одевешните си думи. — Казах каквото трябваше и се надявам да разберете, че е важно бързо да постигнем разбирателство. Този кораб с врагове е част от по-голяма схема, свързана с въпросните нашественици.
— Дасатите. Да, разбрах. Ще имаме възможност да обсъдим всичко. Ние сме търпелива раса и възприемаме времето различно от вас. Няма да прибързваме с решението си, но ще се съобразим със спешността на събитията.
— Благодаря, че ме изслуша — отвърна Каспар.
Един пазач го върна в голямата зала, където се намираха хората му. Джоми, Серван и останалите го гледаха с очакване. Каспар видя, че са ги нахранили, но ако се съдеше по празните купи и глада в очите им, той очевидно бе вечерял доста по-добре от тях. Махна на Джим Дашър да се отдалечат в единия ъгъл и кимна на другите да не ги безпокоят.
— Можеш ли да се измъкнеш? — попита бившият херцог.
— Без проблем — отвърна крадецът. — Нямат ресурсите да удържат и говедо като Брикс.
Каспар кимна. Брикс беше един от най-яките войници, отличен боец, но често обираше подигравките на другарите си заради тромавостта си.
— Ще стигнеш ли до корабите?
— Това вече е друг въпрос — отвърна бавно Джим. — Набелязах си маршрут, но те несъмнено познават тукашните гори хиляда пъти по-добре. Зависи с колко преднина тръгна и кого ще изпратят след мен. Чувал съм истории за следотърсаческите умения на елфите, така че няма смисъл да оставям фалшиви следи. Освен това съм градски човек и познанията ми за дивата природа са слабички. Не, единственото ми предимство ще е скоростта.
— Кога ще тръгнеш?
— Най-късно след два часа — отговори крондорският крадец. — Така ще имам поне два часа до полунощ, а предполагам, че те очакват бягство около зазоряване.
— Да, по това време пазачите обикновено задрямват — отбеляза Каспар.
Джим кимна и добави:
— Да не забравяме и съществата върху вълците. Елфите смятат, че страхът от тях ще ни задържи тук. Ако тръгна до два часа, ще успея да натрупам около десет мили преднина до зазоряване. Така ще мога да заобиколя носа и да изляза на брега.
— Нима ще се опиташ да плуваш до корабите? По тези места има големи акули.
— Да ти приличам на глупак? Ще запаля сигнален огън. Капитанът е предупреден да очаква подобно нещо.
— Кой му е дал такава заповед?
— Аз — ухили се Дашър. — Нямах голяма вяра на първоначалния ти план.
Каспар поклати глава.