Миранда прецени ситуацията мигновено. Двама дасатски жреци лежаха мъртви до фонтана. По някакъв начин се бяха прехвърлили в имперските градини. От разрушенията наоколо личеше, че са започнали да хвърлят смъртоносните си магии безогледно във всички посоки. Цуранският магьосник, отговарящ за императора, бе отвърнал с огнено кълбо, вероятно за да ги забави и да прикрие бягството на владетеля. В резултат се бе разгорял пожар. Наоколо лежаха слуги и стражи, загинали по ужасяващ начин. Никое от телата не беше с императорската мантия, което означаваше, че Сезу е в друга част на покоите. Тя облекчено си пое дъх.
Императорът беше млад и неженен, поради което животът му се смяташе за двойно по-ценен. Без наследник на короната нацията щеше да бъде разцепена и Империята щеше да потъне в политически хаос. Според обичая, щом се счупеше Червеният печат и се обявеше война, близо до императора винаги имаше тръбач, който да вдигне тревога в случай на опасност за Небесната светлина. Освен това в покоите пазеше постоянно и жрец на Джастур.
Миранда се появи зад първата вълна имперски стражи точно навреме, за да види как този жрец хвърля магическия си чук по един дасат. Оръжието полетя във въздуха, удари дасата в гърдите и го събори. Той се преметна на няколко метра сред фонтан от оранжева кръв и спря почти до краката на Миранда.
— Оставете един жив! — опита се да надвика тя глъчката.
Знаеше, че призивът й е напразен. Стражите се бяха заклели да защитават императора с живота си и докато успее да стигне до тях, вече бяха насекли последния останал жрец на парчета. Миранда реши да не се ядосва за неща, които не зависят от нея, и се обърна към един офицер, който стискаше меч, покрит с оранжева кръв.
— Къде е Небесната светлина?
— В спалнята си — отвърна офицерът.
Миранда забеляза, че кожата му започва да почервенява на местата, където бе опръскана с дасатска кръв, и каза:
— Измий се, преди да пострадаш по-сериозно.
— Да, велика.
Въпреки че нямаше официален пост в Събранието, тя беше жена на Пъг и доверено лице на императора, така че следващите традициите цурани се обръщаха към нея с официалната титла. Отдавна беше спряла да ги поправя, защото просто нямаше смисъл.
Провря се между войниците и слугите и тръгна към стражите, които охраняваха спалнята.
— Опасността отмина. Трябва да видя негово величество.
Началникът им кимна, влезе вътре и след малко се върна и каза, че императорът ще я приеме. Миранда влезе и видя, че младият владетел е облякъл традиционната си златна броня и стиска древен железен меч. Нещо в стойката му издаваше, че това не е обикновено позьорство, а че е готов за бой.
Стройният магьосник Манвахат, който стоеше до него, кимна на Миранда и я изгледа въпросително. Миранда също му кимна и го усети как си отдъхва леко зад цуранската маска на спокойствие. Манвахат беше млад, но имаше репутация на хладнокръвен и могъщ магьосник.
— Ваше величество, трябва да напуснете Свещения град — каза Миранда още от прага.
Императорът примигна, сякаш не я бе разбрал, след което изражението му се промени, той пое дълбоко дъх и прибра меча си.
— Може ли да попитам защо, Миранда? Рядко получавам заповеди.
Миранда осъзна, че не бива да нарушава етикета, когато не са сами.
— Извинете, ваше величество. От загриженост за живота ви забравих мястото си. Тази атака е дело на Варен. Той е бил в двореца много пъти, представяйки се за Винтаката, така че знае как да вкара тези дасатски жреци в личната ви градина.
— Жреци ли?
— Няколко дасатски магьосници са се материализирали в градината и са почнали да убиват наред — тя направи пауза за момент. — Разбира се, това е самоубийствена атака. Но на Варен не му пука за дасатите, а те са религиозни фанатици и ще умрат, служейки на Мрачния.
— И защо да трябва да напусна двореца? — попита императорът.
— Варен е натрупал достатъчно познания като Винтаката и ще продължи да ви атакува. Той знае, че въпреки лоялността си Върховният съвет ще бъде разцепен, ако загинете. Без обявен наследник…
— Братовчедите ми ще се сдрапат кой да седне на трона — довърши Сезу. — Така е. Но къде да отида?