— Ваше величество, Винтаката посещавал ли е някое от провинциалните ви имения?
— Не съм сигурен. Може би преди да седна на трона.
— Не толкова отдавна — Миранда се замисли кога бе последната „смърт“ на Варен. — Да речем, последната година.
— Доколкото знам, не. Ще накарам първият министър да провери — лицето на императора светна. — Сетих се за едно място, където не е бил. Древното имение на Акома южно от Сулан-Ку. Никой не живее там, откакто дядо ми се е възкачил на трона, но пазим тези земи, защото там е родена Господарката на Империята. Сигурен съм, че Варен никога не е ходил там.
Миранда кимна на Манвахат и младият магьосник заговори.
— Ако Небесната светлина ми позволи, ще прехвърля вас и най-близките ви там за минути — императорът не изглеждаше убеден, затова той добави: — Другите ще се присъединят към вас съвсем скоро.
— Ще кажа на Събранието и ако се наложи, ще преместим цялото управление там. Мога да издавам заповеди съвсем бързо, ако Великите ми помагат.
— Служим на волята ви, ваше величество — отвърна Манвахат.
Императорът се обърна към един слуга.
— Кажи на Военачалника да свика Върховния съвет утре, а аз ще оставя инструкции как да се приготвим за предстоящото нашествие.
Слугата кимна и излезе.
След малко се появи друг служител и доложи, че всички пожари са угасени. Императорът освободи всички освен Миранда. Когато двамата останаха сами със стражите, маската на спокойствие падна и тя видя, че младият мъж е разгневен.
— Войната започна, нали?
Тя си позволи нещо, което нямаше да посмее допреди няколко часа. Пристъпи към него и положи ръка на рамото му. Стражите се напрегнаха, готови да реагират, ако тази чуждоземна жена се опита да навреди на господаря им.
— Да, започна — каза тя нежно. — И няма да свърши, докато не отблъснем дасатите напълно или те не завладеят Келеуан. Ще трябва да направите нещо, което не е правил никой владетел. Трябва да призовете всеки клан на оръжие и да мобилизирате цялото население, защото това е най-голямата опасност, пред която Империята се е изправяла през две хиляди годишната си история.
Императорът все още бе раздразнен, но отвърна с по-спокоен глас:
— Ще направим каквото трябва. Ние сме цурани.
Миранда се надяваше това да е достатъчно, но все пак попита:
— Ами съобщението?
Владетелят се загледа в далечината.
— Къде се предполага да отидем?
Миранда знаеше, че това е сърцевината на проблема. Съобщението от бъдещето можеше да се интерпретира доста свободно. Но ако трябваше да се приеме най-лошият случай, евакуацията на планетата щеше да е колосално усилие. Трябваше да се отворят и контролират стотици разломи, което щеше да погълне цялата мощ на Събранието. Дори с помощта на Звезден пристан и Острова на чародея пак щеше да е почти непосилно. И особено по време на война с толкова опасен противник. Миранда разбираше колебанията на императора. Това беше невъзможен избор.
Още повече че оставаше главният въпрос: къде наистина да отидат?
Миранда видя облекчението по лицето на сина си, но за съжаление не беше дошла, за да поеме задълженията му.
— Здравей, мамо — Калеб стана и я целуна по бузата.
— Калеб, сякаш остаряваш пред очите ми.
— Нямах представа, че е толкова сложно да се координират действията на Конклава и да се управлява училището.
— Има ли проблеми? — попита тя и седна на току-що освободения стол.
— В училището ли? Нищо съществено. Следваме инструкциите на баща ми и не приемаме нови ученици. В момента сме се съсредоточили върху обучението на настоящите с оглед на предстоящата борба. Засега всички се справят.
— Тогава какво не е наред?
— Нямаме вести от експедицията на Каспар към Върховете на Куор.
— С колко закъснява контактът?
— Няколко дни.
— Няма смисъл да се тревожиш, преди да мине поне седмица. Каква точно беше тази мисия?
Калеб присви очи. Знаеше, че майка му има свръхчовешка памет за подробности, и въпросът й означаваше, че най-вероятно въобще не е обърнала внимание на една от последните мисии, одобрени от Пъг преди заминаването му.
— Един от агентите ни във Фрийпорт засякъл съобщение между контрабандист и неизвестна пиратска банда, която подозираме, че работи с Лесо Варен.
— С него или за него? Тоест не знаете дали са съучастници, или просто са подлъгани и замесени в плановете му?