— Ако съпругът ми беше тук… — Миранда въздъхна. — Само че го няма — погледна Джим изпитателно. — В момента сме с малко ограничени ресурси. Съпругът ми и двама други, които биха могли да се справят със ситуацията, отсъстват и нямам представа кога ще се върнат. Все пак имаме и други магьосници, които биха могли да се справят със съществата, които си видял. Но не съм сигурна какво да правим с елфите, които са пленили Каспар.
— Можете ли да ме пренесете в Елвандар? — попита Джим.
— В покрайнините му. Никой не може да влезе в Елвандар без позволение.
— Бил съм там и преди.
— Наистина ли? — изненада се тя. — Кога?
— Преди няколко години, по заръка на лорд Ерик. По времето, когато научих за Конклава.
— Ясно — отвърна Миранда. — Ще те пренесем до границите на Елвандар — тя присви очи. — Май имаш нужда от хапване.
Джим кимна.
— Няма да откажа. Не съм ял цял ден. Какво ти ден — два дни.
Миранда се изправи.
— Ела, ще те заведа до кухнята.
Той я последва до градината, откъдето поеха по друг коридор. Вилата явно беше построена по квегански маниер, с градина по средата.
— За пръв път ли идваш тук? — попита Миранда.
— Да. Вярвам, знаеш, колко информация получават новите попълнения.
— На парченца и по малко.
— Само това, което е необходимо, както казва лорд Ерик — Джим се засмя. — Признавам, че когато научих за Конклава, бях учуден, но сега много неща ми се изясняват.
— Ти си рядка птица, Джеймс Джеймисън. Или предпочиташ да те наричам Джим Дашър? Колкото повече те опознавам, толкова по-малко разбирам.
— Джим Дашър, освен когато не съм в дворците на Крондор, Ролдем и Риланон. Аз пък наопаки, мога да извличам факти от съвсем малки късчета информация.
— Полезно качество. Заради него те избрахме.
— А аз мислех, че е заради семейството ми.
— Семейството ти ли? — възкликна Миранда. — Нека ти разкажа нещо за него.
Стигнаха до кухнята, където двама младежи се готвеха да пекат хляб за следващия ден. Миранда махна към килера и Джим започна да тършува вътре. Успя да намери половин вчерашна питка, сирене, две ябълки и кана с нещо като ейл. След това отиде до ведрото с водата и гребна с черпака.
— Щом си толкова жаден, защо не поиска вода по-рано? — попита Миранда, след като го видя да пресушава трети черпак.
— Научил съм се да потискам глада и жаждата за известно време. Сметнах, че е по-важно да ти предам вестите.
— Богове — засмя се Миранда. — Наистина отговаряш на репутацията си, Джим Дашър. Едва ли ако беше помолил за чаша вода, щяхме да загинем всички. Сега хапни, а аз ще ти разкажа за твоето семейство.
Джим отхапа от хляба и сиренето и се съсредоточи върху първата ябълка.
— Както знаеш, ти си далечен роднина на съпруга ми. И не, изобщо не си помисляй да ми викаш „бабо“, ако ти е мил животът! Прапрадядо ти Джеймс умря преди създаването на Конклава. Дядо ти и баща ти са дълбоко лоялни на Короната, но понякога интересите на Кралството и Конклава се разминават. С дядо ти и баща ти се разбираме добре, но трябва да знаеш, че разделението между двете части на фамилията е дълбоко. Враждата е от края на Войната на студенокръвните, защото съпругът ми отказа да се намеси, когато кешийската армия се появи пред вратите на Крондор. Принц Патрик, който по-късно стана крал, затаи дълбока обида. Конклавът се е посветил на опазването на този свят, дори на глупавите му лидери, но не поставя интересите на една нация пред друга.
Джим преглътна и попита:
— Това значи ли, че ако лоялността ми беше насочена в друга посока, нямаше да съм тук?
— По-скоро нямаше да си жив или поне нямаше да те вербуваме.
— Кралете идват и си отиват. Дядо ми е служил на четирима. Сегашният изглежда млад и обещаващ, но това не означава, че когато трябва да изиграе картите си, ще го направи правилно.
— Поне разполага с дядо ти като съветник.
— Дядо ми е много мъдър, много твърд — и вече много стар. Знам, че ще ми липсва, но ако не измислите някакво чудо като това с лорд Ерик, ще се наложи да бъде заменен след най-много година.
— Баща ти?
— Не. Той е талантлив администратор. Казват, че прилича на дядо си Арута Джеймисън, но не е политически хищник — Джим въздъхна. — Назрява опасна ситуация. След смъртта на принц Арута не сме имали западен владетел. Сменят се най-различни наследници, които идват да отбият номера и да се върнат в Риланон, за да седнат на трона. Западните лордове почват да се вълнуват и се чуват дори призиви за отделяне от Кралството.