Всички сведоха глави и отвърнаха на поздрава. Другият жрец набързо огледа телата по земята.
— Колко хора загубихте?
— Нито един — отвърна Мартук спокойно.
— Наистина ли? — учуди се първият жрец. — Виждам поне тридесет мъртви воини и немалко Низши — и вие деветимата сте успели да пратите всички при Мрачния?
— Изненадахме ги — отговори Валко.
— Убих шестима, преди да разберат, че са нападнати — каза Бек без никаква следа от самохвалство. — После още двама, а след това се включиха и спътниците ми. Възползвахме се от объркването им.
— Бяха млади и неопитни воини — допълни Хиреа. — Аз съм Хиреа от Опустошителите и съм обучил всички тук, включително лорд Валко от Камарийн. Това са най-способните ми ученици, а тези неща — той посочи труповете — не са с нищо по-добри от Низшите. Изклахме ги лесно. Няма голяма слава в това.
— Ти си от Опустошителите, но яздиш с лорда на Камарийн, който е Садхарин, ако не се лъжа — каза водачът.
Вторият жрец се взря във Валко.
— Защо сте го оставили жив?
— Той е мой учител. Опустошителите и Садхарин яздят заедно от много години. Не сме кръстосвали мечове от времето на дядо ми и поддържаме добри връзки — тонът на Валко подсказваше, че темата е приключена, а дръзкият му поглед ги подканяше да продължат на собствена отговорност.
Жреците на Мрачния традиционно игнорираха политиката на бойните общества, но се отнасяха с подозрение към продължителните съюзи. Ключът към управляването на такъв кръвожаден народ бе поддържането на множество враждуващи фракции. Опустошителите и Садхарин бяха уважавани, но не много мощни и влиятелни, особено на Омадрабар. Въпреки че имаха сериозна власт на Косриди, тук си оставаха две дребни провинциални общества.
Вторият жрец се обърна към Бек.
— Ти от Опустошителите ли си, или от Садхарин?
Бек се огледа и видя, че по време на битката отличителният му знак е паднал.
— Той е мой повереник, от Садхарин — намеси се Мартук.
Първият жрец вдигна вежди с интерес.
— Ученик? Като гледам купчината тела в краката му, бих предположил, че е поне капитан.
— Има потенциал — спокойно отговори Хиреа. — Но не е по-различен от останалите, които съм обучил.
Водачът за момент се замисли.
— Значи няма да имаш нищо против, ако ти го отнемем — посочи Ралан. — Как се казваш?
— Бек — отвърна промененият човек.
— Бек, ти си призован! — заяви йерофантът.
Валко и Мартук се спогледаха за миг. И двамата изпитваха подтик да нападнат и да попречат на жреците да отведат Бек. Но въпреки че не бяха толкова мощни, колкото другите жреци, йерофантите с лекота щяха да се справят с отряда им.
— Трябва да тръгнеш с тях — каза Мартук и добави съвсем тихо: — Гледай да не се издадеш. До довечера ще се свържем с теб.
Бек прибра меча си и се обърна към духовника.
— Къде съм призован?
— ТеКарана винаги има нужда от могъщи бойци. Обучението е тежко и много по-трудно от това, което си получил при стария си учител — натърти на думата „стар“ по начин, който щеше да доведе до смъртта му, ако не владееше заклинания. — Ако оцелееш, ще се присъединиш към личната му гвардия.
— Ако се отличиш особено, може да те включат в Свещения орден на талноите — добави другият жрец.
— Ще има ли убиване? — ухили се Бек.
— Непрекъснато — отвърна мъжът с не по-малко широка усмивка. — Днешното клане беше само тренировка. Скоро ще последва изобилие от смърт.
— Тогава ще дойда с вас — каза опръсканият с кръв младеж.
Метна се на варнина си и се включи в отряда на духовниците.
Щом те тръгнаха, Валко се обърна към Мартук.
— Сега какво?
— Трябва да стигнем по най-бързия начин в градината на Делмат-Ама и да говорим с Градинаря. По седлата!
Групата яхна варнините си и потегли през потъналия в смърт град.
Поздравленията бяха претупани набързо. Имаше твърде важни въпроси за обсъждане.
Убежището беше широко, но не предлагаше комфорт. Вероятно в миналото беше използвано за подземен склад. В момента вътре имаше само нарове, маса и няколко стомни с вода. Осветяваше се само от два фенера, но усиленото зрение на Пъг му помагаше да вижда топлината.
Мартук, Валко и Хиреа бяха слезли при Макрос и спътниците му, а останалите им хора пазеха горе. Накор изглеждаше сериозно разтревожен заради отвеждането на Бек.