За разлика от другите дасатски сгради, тази имаше украса. По стените висяха флагове с емблеми на отдавна изчезнали родове и общества. Един от тях му се стори бегло познат и той се загледа по-внимателно. Представляваше червен флаг с бял символ по средата. Сякаш разпознаваше формата. Единична вертикална линия, която на върха се извиваше надясно и почти се допираше сама. На това място имаше къса хоризонтална черта, а малко по-надолу друга, по-дълга. Защо ли изображението му се струваше познато?
Високата Кръвна вещица се върна с още три, а останалите от ескорта се оттеглиха.
Пъг огледа новодошлите. Бяха по-възрастни и излъчваха могъщество.
— Кой е Градинаря? — попита най-старата.
— Аз — Макрос пристъпи напред.
Жената го изгледа за момент.
— Не, не си. Но знам кой си.
— Кой съм?
— Ти си нещо различно и ще ни трябва повече време, за да го обясним. Очаквахме те — погледна спътниците му и посочи Валко. — Но не и тях. Особено този.
— Изминахме дълъг път — намеси се Пъг.
Жената се вгледа по-внимателно в него и той усети, че не използва само зрението си, а и някаква магия. Очите й се разшириха.
— Аха, ясно. Разбирам. Елате, ще ви предложим нещо освежително, защото имаме много за обсъждане.
Тя поведе Макрос към лявата врата, Пъг и Магнус ги последваха.
— Татко, тук има нещо различно. Тези жени са различни.
Пъг кимна.
— И аз го усещам. Не са луди като останалите.
Младата жена, която ги бе посрещнала, пристъпи към Валко.
— Ти трябва да дойдеш с мен.
— Къде? — попита той с подозрение.
— Няма да ти се случи нищо. Останалите ще обсъждат много неща. Някои от тях те засягат и ще бъдеш уведомен, когато трябва. Искам да поговоря с теб за други неща. Важно е. Освен това искам да те опозная по-добре.
— Защо? — попита младежът с нарастващо подозрение.
Тя се усмихна, но не изкусително, както правеха младите жени, когато се натискаха на важните благородници.
— Защото слушам за теб, откакто си роден, Валко. Аз съм Лурин, твоята сестра. Наруийн е и моя майка.
Смаяният Валко се остави сестра му да го поведе към вътрешността на цитаделата на Кръвните вещици.
11
Съглашение
Джим спря.
Наближаваше обед и той беше изтощен. Но пък бяха стигнали Елвандар.
— Мисля, че знаеш пътя нататък — каза неговият водач.
— Благодаря, Трелан. Ще се оправя.
Джим беше най-вече благодарен за това, че ще забави крачка. Представата на Трелан за леко темпо беше смайващо неправилна, освен може би за най-изключителните следотърсачи и ловци. Крадецът не беше нито едното, нито другото, а още по-малко изключителен. В разчистеното пространство между гората и Елвандар се размина с неколцина елфи. Някои от тях го поздравиха, но никой не го заговори. Елфите бяха изключително любезни и нямаше да го спрат, ако той не се обърне към тях. Знаеха, че щом човек е стигнал толкова близо до града, значи е добре дошъл.
Когато наближи гигантските дървета, в които се помещаваше кралският двор, Джим затаи дъх. Беше зашеметен не по-малко от първия път, когато бе посетил това място. Още повече че сега бе ден и гледката бе още по-впечатляваща. Дърветата леко светеха, което изглеждаше много красиво, особено нощем. Многообразието от цветове спираше дъха. Короните на дърветата бяха червени, златисти и дори бели, в допълнение към преобладаващото зелено.
Джим тръгна към едно със сини листа, на което имаше рампа, водеща към кралския двор.
Кимаше на елфите, които бяха заети с всекидневната си работа — щавене на кожи, изработка на стрели, готвене или най-обикновена медитация. Децата не бяха многобройни, но изглеждаха пакостливи, съвсем като човешките. Две момчета за малко щяха да го блъснат, докато бягаха от по-голяма и шумна група. Все пак веселата глъчка почти не нарушаваше спокойствието на това място.
Джим изпита лека завист, като видя как най-малките играят в краката на майките си. Едва ли на този свят имаше по-мирно място от Елвандар. Представи си, че един ден може да се установи тук за постоянно.
Изкачи дългата рампа и тръгна по пътеките, прокарани по огромните клони. В някои стволове бяха издълбани апартаменти с врати и прозорци. По дънерите пък имаше спираловидни пътеки, които явно не пречеха на дърветата, сигурно заради грижовната елфска магия.