Джим погледна надолу, доволен, че няма страх от високото. От друга страна, броденето по хлъзгавите покриви нощно време не предоставяше голям избор. Ако човек се притесняваше, че ще падне, нямаше работа там.
Все пак гледката беше стряскаща. Под него нямаше нищо, което да спре падането, освен някакъв клон далече долу и при това встрани. Той си пое дъх, по-скоро от умора, отколкото за да се овладее, и продължи.
Вестта за пристигането му вече се бе разнесла. Кралица Агларана седеше на трона си, а до нея беше съпругът й Томас. Агларана беше най-царствената личност, която Джим бе виждал, а той познаваше немалко владетели. Беше наземно красива и се държеше, сякаш е свикнала да й се подчиняват, но без обичайната за подобни случаи горделивост. Топлото й излъчване допринасяше за благородната й аура. В червеникаворусата й коса нямаше следи от сиво, въпреки че бе на няколко века. Лицето й беше гладко и тя приличаше на не повече от тридесетгодишна. Имаше блестящи сини очи и сърцеразбиваща усмивка.
Мъжът до нея беше най-заплашителната фигура, въпреки че поне досега се бе отнасял с Джим изключително любезно. Томас беше странно същество, макар крадецът да не знаеше колко от историите за него са верни. Според легендите Томас беше роден като обикновено момче в замъка Крудий. По време на Войната на разлома някаква древна магия го бе трансформирала в получовек — полу-… Джим не беше сигурен какво. Имаше вид на елф, с остри уши и дълги кичури, но чертите му бяха някак различни. Според историите той беше наследник на легендарната раса на Драконовите господари. При предишното си посещение Джим се бе надявал да научи нещо повече, но обстоятелствата го бяха запратили в друга посока.
От двете им страни стояха двама елфи, които изглеждаха млади, доколкото тази концепция важеше тук. Принц Калин беше син на Агларана от първия й съпруг, починалия крал на елфите. Другият беше Калис, синът й от Томас. Двамата носеха чертите на майка си, но Калис бе наследил и могъщото излъчване на баща си, което при брат му липсваше. И двамата се усмихнаха, когато Джим влезе и се поклони.
— Добре дошъл, Джим Дашър — каза кралицата. — Радвам се да те видя отново. Какво те води насам без предупреждение, въпреки че си винаги добре дошъл?
— Нося лоши вести и имам нужда от съвет, ваше величество.
— Изглеждаш изтощен — отбеляза кралицата. — Може би трябва да се подкрепиш, преди да говорим.
— Това е отлично предложение, но позволете ми първо да ви кажа защо пристигнах без предупреждение.
— Разбира се. Говори — Агларана се намръщи разтревожено.
— Агенти на нашите врагове, непозната банда мародери акостира… — Джим се запъна. Беше изгубил представа за времето. — Акостираха преди три дни в подножието на Върховете на Куор.
При споменаването на това място кралицата и съветниците й се напрегнаха.
— С тях имаше могъщ магьосник, който призова невиждано чудовище — продължи Джим. — Ако не бяхме получили помощ, съществото щеше да ни избие.
— Каква помощ? — попита тихо владетелката.
Джим осъзна, че тя вече знае отговора.
— Елфи, господарке. Елфи, каквито не съм виждал и чувал, от крепост, наречена Баранор.
Томас кимна и каза:
— Аноредел. Оцелели са.
— Какво стана с твоите спътници? — попита кралицата.
— В плен са. Елфите ни спасиха от нападателите, но ни отведоха в цитаделата си.
— Как се отнасят с вас? — попита лорд Томас.
— Като цяло добре. Макар че имаше един, дето искаше да ни пререже гърлата на място. Но този народ е отчаян. Боя се, че може да решат, че не си струва да запазят живота на Каспар и хората му — Джим се огледа. Явно ставаше дума за някаква елфска политика, с която не бе запознат.
— Върви да починеш, Джим Дашър — каза кралицата. — Хапни, наспи се, а ние ще обсъдим думите ти. Ще говорим отново утре сутрин.
Джим нямаше съмнение, че ще проспи остатъка от деня, така че реши да не спори. Все пак любопитството му бе разпалено и той изгаряше от желание да разбере какво става. Освен това се тревожеше за Каспар и другите. Може и да бяха главорези, но поне служеха лоялно на Короната и Конклава, а и бяха корави момчета. Щеше да направи всичко по силите си, за да ги спаси.
Кралицата нареди на един паж да го отведе до издълбан в дънера апартамент, където го очакваше поднос с плодове и ядки, както и кана вода.
— След малко ще се върна с нещо по-сериозно за ядене — каза младият елф.