— Благодаря — отвърна Джим с пълна уста.
Когато пажът се върна с печена птица, сирене и самун пресен хляб, крадецът вече хъркаше. Елфът тихо остави подноса и излезе.
Джим се събуди и омете храната, която му бяха оставили. След това се облекчи в най-близката тоалетна и слезе от дървото, за да се измие. Заетите със сутрешните си ритуали елфи не му обръщаха внимание. Джим по принцип харесваше хубавите жени, а дори и не толкова хубавите, но у елфите имаше някакво излъчване, което не му позволяваше да изпитва похот, въпреки съвършените им черти. Мъжете също бяха красиви и с идеално пропорционални тела. Джим беше в страхотна форма, но на техния фон се чувстваше скапан и изтерзан от дългите пътувания.
Навлече отново мърлявите си дрехи, защото нямаше време да пере и да чака да съхнат, а не беше прилично да се яви пред кралицата мокър, и тръгна към павилиона, където го очакваха Томас и Агларана.
— Добро утро, Джим Дашър — поздрави го кралицата.
Той се поклони и отвърна на поздрава.
— Добре ли си почина?
— Да. Задължен съм ви за гостоприемството.
— Обсъдихме новините, които ни донесе. За да разбереш какво трябва да се направи, ще ти разкажем неща от историята на нашия народ, които не са известни дори на най-близките ни съюзници. Включително и на Пъг.
Джим сбърчи вежди. Това беше странно, като се имаше предвид изключителната дружба между Пъг и Томас.
— В древните времена е имало война между боговете. Валхеру, или тези, които наричате Драконови господари… — Томас направи пауза, сякаш му беше неудобно да говори за тези неща. — Драконовите господари загубили. Били прогонени от този свят и се разпръснали по другите вселени.
Това предизвика интереса на Джим. През последните няколко години много от сведенията, които се събираха от Конклава, споменаваха други нива на съществуване. Джим не разбираше голяма част от тези приказки, но през ръцете му бе преминала достатъчно информация, за да схване общата картина. Подобни места явно съществуваха, макар че той дори не можеше да си ги представи. Но пък беше видял твърде странни неща, за да се съмнява.
— Преди последното стълкновение един от Драконовите господари се отделил — продължи Томас. — Този, чиято броня нося в битка.
Джим не беше виждал легендарната броня в бяло и златно, но бе слушал много за нея. Вероятно представляваше изумителна гледка. Томас беше впечатляващ дори само с роба и сандали, както беше в момента.
— Той се опълчил на своите и в последните мигове, преди Войните на хаоса да погълнат този свят, освободил всички, които служили на валхеру.
— Повечето от съществата, които познаваш като „елфи“, дошли тук, под управлението на първите крал и кралица, много преди появата на хората — каза Агларана. — Ние се наричаме еледел, или народът на светлината. Чувал си за Тъмното братство, моредел, или народа на мрака. Има и други, които се присъединиха по-късно от земите зад океана. Но едно… племе се отделило и поело специална мисия. Нарекли се аноредел, или народът на слънцето. Те никога не са признавали властта на Елвандар, но с тях имаме съглашение. Те са… уникални и имат важна отговорност.
— В такъв случай имат нужда от вашата помощ, господарке — каза Джим.
— Защо? — попита кралицата.
Дашър им предаде наблюденията на Каспар за умиращото племе. Кралицата и Томас изглеждаха сериозно разтревожени.
— Поради причини, които не би разбрал, ние не можем да се месим на аноредел — каза Агларана. — Но не можем и да ги оставим да загинат, заради причини, които не мога да ти кажа — тя се обърна към съпруга си. — Какво мислиш?
— Мисля, че има само един отговор. Трябва да отида до Върховете на Куор и да говоря с предводителя им.
— Кастданур — намеси се Джим. — Така се нарича.
— Това не е име, Джим Дашър — обясни Томас. — Това е титла. Този, който пази света от Мрака.
— Май не си върши работата много добре — измърмори крадецът, без да мисли, и веднага съжали. — Простете, господарю, господарке. Явно още съм уморен и говоря глупости.
Томас го погледна, без да се мръщи.
— Разбираме те. Милейди, с ваше позволение ще потеглям.
— На добър път, съпруже, и се върни бързо.
Джим беше поразен от връзката между двамата — тя бе започнала далеч преди той да се роди, но все още кипеше със страстта на нови любовници. Замисли се за Мишел и се зачуди дали подобни чувства могат да съществуват и между хората.