Точно когато усещаше, че започва да губи търпение, дочу във въздуха плясък на крила. Отначало реши, че е някаква голяма птица, орел или лешояд. Но ритъмът беше твърде бавен, а шумът се усилваше твърде бързо.
Внезапно над тях надвисна огромна фигура, засенчи небето. Джим погледна нагоре с пресъхнало гърло и за пръв път в живота си изпита нещо като паника. Съществото, което сякаш се канеше да кацне точно отгоре им, беше дракон. Огромен като малък кораб.
Като всички жители на Кралството, Джим беше слушал за дракони през целия си живот, но не обръщаше внимание на тези, които твърдяха, че са виждали истински.
Сега не можеше да повярва на очите си.
— Никой няма да ми повярва!
Томас се усмихна, което смекчи свирепия му вид на Драконов господар.
— Тези, които знаят истината, ще, а те са важните.
От гърлото на съществото прогърмя дълбок глас. Джим говореше седем езика и поне дузина наречия, но не го разбра.
— Имам нужда от услуга, стара приятелко — отговори Томас на Общата реч.
Драконът беше яркочервен, а люспите му хвърляха сребърни, златисти и пурпурни отблясъци. Шиповете по дългия му врат меняха цвета си между червено, оранжево и златисто и стърчаха като гребен на петел. Очите му бяха черни като оникс.
— Кажи какво е желанието ти, ездачо.
— Трябва да стигнем максимално бързо до Баранор, във Върховете на Куор. Въпросът засяга оцеляваването на всички същества — на еледел и на драконите.
Съществото наведе глава — голяма колкото каруца.
— Отдавна си ни приятел, ти, който преди беше наш господар. Думата ти е закон и ще те отнеса, където искаш.
— И моя спътник.
Джим пребледня.
— Какво?!
— Не се плаши — каза му Томас. — Магията ми ще ни позволи да пътуваме безопасно, а това е най-бързият начин да помогнем на Каспар.
— Чакай! — възпротиви се Джим. — Имам едно устройство, което може да ни пренесе до Острова на чародея. Миранда може…
Томас се усмихна по-широко.
— Довери ми се. По този начин ще създадем необходимото впечатление.
Джим въздъхна.
— Добре, щом настояваш.
— Стъпвай, където стъпвам и аз, защото въпреки размера си Риатх е доста чувствителна.
Джим потисна желанието да се изхили и го последва. Томас внимателно се изкачи отстрани по лицето на дракона и се смъкна към подножието на шията. На това място вратът на съществото беше дебел колкото тялото на едър боен кон и имаше удобно място за сядане.
— Мини зад мен — каза Томас.
Джим го послуша и се намести зад гърба му.
— Дръж се здраво.
Драконът се издигна с един мах на огромните си крила, които изтрещяха като гръмотевици, и земята почна да се смалява.
Джим за първи път изпита леко замайване от голямата височина. Съществото изравни полета си и започна да ускорява на югоизток.
Дашър се бе вкопчил в Томас като дете в майка си. Могъщият воин явно нямаше проблем с това, защото не му направи забележка.
Джим погледна надолу и откри, че се движат с невероятна скорост. Много по-бързо от най-бързия кон. Докато се усети, вече бяха напуснали горите на елфите и се намираха в подножието на Сивите кули.
Издигнаха се още по-нагоре и продължиха да увеличават скоростта. Джим беше твърде зашеметен, за да говори, а и Томас сигурно нямаше да го чуе.
Над върховете въздухът ставаше хладен, но не беше неприятно. Вероятно беше намесена някаква магия, защото на тази височина трябваше да е смразяващо студено и да не може де се диша. Продължаваха все по-бързо и гледката отдолу се бе замазала. След това се озоваха над широка водна площ и Джим осъзна, че летят над Горчиво море! Бяха прекосили най-голямата планинска верига на Западните предели само за минути!
Драконът отново изравни полета си, сякаш беше достигнал предела на скоростта. На хоризонта се появи някакъв остров и изчезна също толкова бързо, преди Джим да осъзнае, че са подминали Квег. След това се показа Крондор.
Крадецът се опитваше да различи детайли от пейзажа долу, но сетивата му бяха затруднени от настъпващата нощ. Летяха на изток и скоро се смрачи. Джим никога не бе виждал толкова бързо спускане на нощта. Под тях се плъзна голям град с хиляди мъждукащи светлинки. На източното небе изгря голямата луна, а малко по-късно я последва и малката.
— Току-що подминахме Малаково средище — чу се гласът на Томас. — Ще стигнем Върховете на Куор призори.