— Докато благородниците се борят за власт — допълни Магнус. — Говорите за хаос.
— По-добре да има хаос, отколкото ред, който се е изродил в такава култура на смърт и страдание. По-добре да станем животни, защото те поне се грижат за малките си — Аударун го погледна твърдо. — Нека силните оцелеят, а постепенно ще ги научим да помагат на слабите.
— Тръгвате по тежък път — каза Пъг.
— Ние го избрахме много отдавна, магьоснико — тя се изправи. — Ние не сме съюзници, но имаме общи цели. Не искаме да видим нашествие във вашия свят. Расата ни оцелява само с експанзия, защото в противен случай се обръщаме срещу себе си. По-добре да предизвикаме гражданска война, която да трае десетилетия, но да прекратим този ужас. Трябва да отрежем собствената си ръка, за да предотвратим по-тежката травма.
Пъг кимна.
— Така е. Но мнозина ще опитат да вземат властта в името на Мрачния, дори той да е изчезнал. Ще използват съществуващия ред, за да смачкат опозицията.
— Ние сме единствената опозиция. Едно време, когато сме имали множество божества, сме били нещо повече. Служели сме им с радост и те са ни водили. Но сега единственият ни избор е да се борим с Мрачния. Може би, ако боговете ни се завърнат, ще имаме по-добра съдба. Но това е в сферата на мечтите. Засега… засега Валко е нашият стълб, който ще се опълчи на ужаса. Той е избран, заедно с още неколцина млади благородници, да станат следващите лидери на расата ни. При добро стечение на обстоятелствата може да стане ТеКарана.
— Нямате представа, колко забележително е това, че той се учи бързо — продължи тя. — Повечето воини биха започнали да убиват безогледно, при вида на нещата, които той прие спокойно. Мнозина биха ви убили само защото съществувате… Ние, от триарха, живеем в това убежище и сме пощадени от лудостта на Мрачния. Неговата отрова се протяга от ямата и достига до всички дасати. Ние избягваме докосването му, но дори и за нас вашето присъствие тук е… изпитание.
— В такъв случай ще ви освободим от присъствието си максимално бързо — каза Пъг. — Искам все пак да знаете, че основната ми грижа е оцеляването на моята раса, но искрено се надявам, че ще успеем да помогнем и на вас.
— В такъв случай вие сте по-добри — каза Аударун. — Надявам се, че един ден расите ни ще се изравнят.
Пъг се обърна към Магнус.
— Да тръгваме.
Магнус се приближи до баща си и го хвана за рамото, затвори очи и си представи тайното убежище под градината. След секунда двамата се пренесоха там.
Двамата Низши подскочиха от ужас от внезапната им поява. Пъг им махна да се успокоят, огледа се и каза:
— Да си починем и да видим дали Мартук и Хиреа ще се върнат тази нощ. В противен случай ни очаква доста тежка задача, с която да се справим сами.
— Да открием Накор?
— Да открием Накор.
13
Тайни
Бек замахна с меча.
Инструкторът едва успя да отскочи, но все пак отнесе удар в лявото рамо и залитна. Което всъщност му спаси живота, защото Бек спря замаха си и го завъртя в бекхенд надясно. Движение, което изглеждаше непостижимо и за най-могъщите и бързи бойци в дасатската империя. За един новак направо си беше невъзможно.
— Спрете! — извика властен глас отгоре.
Инструкторът и Бек вдигнаха очи. В галерията над арената беше застанал мъж с внушителна черна броня. Носеше знаците на личната стража на ТеКарана. Бронята му беше украсена с широки нараменници, които завършваха със златисти шипове. Украсата на шлема му представляваше влечуго, увито около дърво. Мъжът излъчваше могъщество.
— Кой те е обучил? — извика той и посочи Бек.
Младежът се засмя.
— Сам се научих.
Накор, който стоеше отстрани със сведен поглед, се намръщи на това арогантно поведение.
Едрият воин обаче също се засмя.
— Да ти вярвам ли? Може и да е така, защото никой обикновен боец няма да ти покаже такова движение. Изчакай ме.
Наблюдателят заслиза към арената, а Накор забърза към Бек и му поднесе вода.
— Запомни, ти си протеже на Мартук и си обучен от Хиреа. Запомни!
Едрият воин с украсената броня се приближи и застана пред младежа, който беше единственият присъстващ, по-висок от него.
— Нападни ме.
Бек започна без колебание със серия удари, които слисаха околните. Но мъжът с черната броня беше опитен и се движеше невероятно бързо за толкова едър боец, при това с такава тежка броня.