Той успя да контрира и нанесе съкрушителен замах към черепа на Бек. Ралан го блокира. Мечовете изтрещяха.
Двамата започнаха да се дуелират настървено. Силата и устремът на Бек бяха контрирани от скоростта и опита на противника му. Зяпачите образуваха кръг около тях, защото усетиха, че наблюдават нещо необикновено, което най-вероятно щеше да завърши със смъртта на единия от противниците.
Двамата разменяха удари и блокове, докато воинът в черно не отстъпи и не извика:
— Достатъчно! Спри!
Бек се поколеба, но отпусна меча си.
— Пак питам: кой те обучи?
— Хиреа от Опустошителите — отвърна този път Бек, гледаше го в очите.
— Знам го. Опустошителите, малко общество, но уважавано. Добър мъж от стар клан. Един от най-добрите на Косриди — воинът свали шлема си. Обсипаното му с белези лице беше строго. — Аз съм Мариан, Имперадо на Съдниците, първия орден на стражите на ТеКарана. Не съм виждал друг като теб.
Бек беше подгизнал от пот.
— Ти си бърз. И силен. Труден си за убиване.
Възрастният воин се усмихна.
— Ще спомена името ти. Съвсем скоро ще имаме нужда от заместници. Кой знае? Може някой ден ти да ми вземеш главата, ако не загина на някоя проклета чужда планета.
— Ще го направя бързо и ще ти отдам чест — усмихна се Бек.
Мариан го потупа по рамото и се отдалечи.
— Почетоха те, млади Бек — каза инструкторът.
Накор умираше от желание да зададе няколко въпроса, но знаеше, че тук, повече отвсякъде, ще срещне смъртта си за секунди, ако не играе ролята си както трябва. Инструкторът се обърна към него.
— Почисти тук. Приключихме. Бек, върни се в казармите и изчакай обяда. Заслужи си допълнителната почивка.
Накор започна да събира принадлежностите на младежа. Видя, че Бек му се усмихва, и прошепна:
— Какво?
— Той се умори и се уплаши, че ще го убия.
— Мариан ли? — попита Накор, докато вземаше парцала, изработен от местния еквивалент на вълна, който младежът използваше за кърпа.
Ралан се засмя.
— И той. Но говорех за инструктора. Беше почнал да се уморява.
— Как се чувстваш?
— Чудесно, Накор.
— Добре — каза тихо исаланецът. — Радвам се за теб. Сега трябва да се върнем в казармата и да изчакаме.
— Харесва ми да се бия.
— Знам, но трябва да правим, каквото ни казват. Още малко.
— Добре, Накор.
Излязоха от тренировъчната зала и тръгнаха по коридора към помещенията на новобранците. Вътре завариха двама воини, които си почиваха от тежките сутрешни тренировки. Единият имаше шев на бузата — безцеремонният инструктор му бе показал, че е важно да държи висок гард, а другият — лека рана на бедрото. Накор внимателно наблюдаваше дасатите и се чудеше как подобна култура е успяла да оцелее толкова време. Ако някой от двамата бе получил по-сериозно нараняване, щеше да бъде оставен да умре на арената, а останалите щяха да се забавляват на агонията му. По-предишния ден бяха видели подобна случка. Дасатите се забавляваха при подобни инциденти и ги използваха, за да си починат от упражненията.
Накор беше обиколил целия Велики Кеш. Беше роден в подножията на южните планини, където бяха васалните държави, и беше виждал много странни неща, но нищо не можеше да се сравни с дасатите. В един малък град, Ахар, беше срещнал трупа пътуващи артисти. Спомняше си разговора с водача им, който пишеше текстовете на пиесите и песните и отговаряше за поставянето им. Накор го попита какъв е начинът да разсмива публиката, защото знаеше, че колкото по е весело, толкова повече пари се изкарват.
Двамата играеха карти и Накор не мамеше, поради което мъжът печелеше, беше в добро настроение и реши да му отговори. „Всичко е в болката, Накор. Ако те е грижа за героя и съпреживяваш болката му, значи е трагедия. Ако му се смееш, е комедия. Комедията е в болката на другите хора.“
Дасатите бяха издигнали тази концепция на невиждани висоти. Откакто беше пристигнал на този свят, бе видял множество страдание и смърт, а смехът беше обичайна реакция. Само някои от Низшите се опитваха да помагат и затова бяха презирани. За дасатите съчувствието беше слабост.
Изведнъж се разнесе дълбок звън, който сякаш разтърси камъните на сградата. Накор погледна другите двама воини, но явно и те нямаха представа какво се случва.
След миг в помещението се появи воин в черна броня.