Каспар сви рамене.
— Съмнява ме, че сме виждали някога толкова щастливи елфи — и посочи децата от Баранор, които вече бяха почнали да си играят с новодошлите.
Кастданур заговори високо, за да го чуят всички.
— Братя и сестри, има жилища за всички! Харесайте си, които искате, защото това е вече и ваш дом. Тази нощ ще пируваме!
Томас се приближи до Каспар.
— Как са хората ти?
— Ранените ще оцелеят. Помагаме на елфите с лова и като цяло сме по-скоро гости, отколкото пленници.
Томас сниши глас.
— Кастданур е като старите заклинатели в Елвандар. Опира се твърде много на традициите, а това е нож с две остриета. Спомням си достатъчно от човешкия си живот, за да знам, че представите за време на елфите са малко… странни. В този случай за малко щяхме да загубим нещо твърде ценно.
— Слънчевите елфи? — попита Джоми.
— Куор — отвърна Томас.
Каспар му представи капитана и двамата младежи.
— Ти си синът на Калеб — каза Томас.
— Може да се каже — отвърна Джоми и се ухили. — Двамата с Мари ме приеха като свое дете. Те са добри хора.
Томас отвърна на усмивката и за момент изглеждаше почти като нормален човек.
— Баща му ми беше като брат едно време. Родителите ми почти го бяха осиновили — погледна към насъбраните елфи и добави: — Ще трябва да остана за пира тази вечер — обърна се към Каспар. — Добре, че доведохме тази група. Това са най-буйните сред гламредел. Тук ще намерят сродни души.
Миранда дойде при тях.
— Каспар, Джоми — бившият херцог й представи капитана и Серван. — Къде е Джим Дашър?
Каспар се огледа.
— Нямам представа. Изчезва като сутрешната мъгла.
— Беше притеснен заради съществата, които е видял на север — намеси се Томас. — Дали не е отишъл на разузнаване?
— Не знам, не го познавам толкова добре — отвърна Каспар.
— Познаваш го повече от нас — прекъсна го Миранда. — Дали е отишъл да се прави на герой?
Каспар поклати глава.
— Той е импулсивен, но чак герой… От друга страна, има силно чувство за дълг, така че… не знам.
Томас се огледа.
— Все още има време, докато се стъмни. Ще успеем да уловим следата му, ако е тръгнал натам.
— Скучно ми е. Ще дойда с теб — заяви Джоми.
— Ако това, което каза Джим, е вярно, ще имате нужда от мен — добави Миранда. — Момент, само да се разбера с Лети.
Капитан Стефан и Серван също изявиха желание да се включат, но Каспар отказа.
— Ще станем твърде шумни.
Погледна към Миранда, която обясняваше нещо на младата магьосница, и добави:
— Чудя се как ли ще се справя в гората.
Джоми се ухили.
— Не я познаваш. Ако онези същества имат поне малко акъл, ще си плюят на петите още щом я усетят.
— Томас, ще е добре да кажеш на Кастданур, че отиваме на разузнаване на север — каза Каспар. — Двамата имаме… споразумение, но доверието е все още крехко.
Томас кимна и се отдалечи.
— Мислех, че сте дружки с вожда — обади се Джоми.
— Помниш ли какво каза Томас? За елфите и представата им за време?
— Да.
— През последните години те са срещали само бандити, пирати, контрабандисти и всякакви отрепки. Мнението им за човешкия род не е никак високо. Ще отнеме известно време, докато почнат да ни вярват — Каспар посочи оживено разговарящите елфи. — Все пак това е добро начало да спечелим доверието им.
Джоми се замисли какви неща бе чувал за Каспар и реши, че е иронично точно той да говори за доверие. От друга страна, бившият херцог се бе доказал като надежден агент след завръщането си от изгнание.
Томас дойде с Миранда и каза:
— Ако ще търсим Джим Дашър, по-добре да тръгваме веднага.
Каспар преметна на рамо лъка, който носеше, откакто Кастданур им бе разрешил да ловуват.
— Знам, че с вас двамата сигурно няма да ми трябва, но се чувствам по-сигурен с оръжие.
Джоми само потупа дръжката на тежкия си ловен нож в знак, че е съгласен с думите му.
Томас махна за сбогом на Риатх и драконът се издигна в небето. Елфите мълчаливо наблюдаваха отлитането му.
Излязоха през портите и тръгнаха на югозапад, след което завиха на север по една животинска пътечка. След четвърт миля Томас посочи едно счупено клонче, от което все още капеше мъзга.
— Улеснява ни.
— Доколкото го познавам, го прави нарочно — отвърна Каспар.