Продължиха по пътечката още около два часа и в късния следобед се натъкнаха на друго счупено клонче, което показваше, че Джим е завил на североизток към една седловина между два върха. Не след дълго го видяха — беше залегнал на билото и наблюдаваше нещо от другата страна.
— Много се забавихте — каза Джим, щом стигнаха при него.
— Социални ангажименти — отвърна Каспар.
Томас бавно извади меча си.
— Къде са?
— Точно под нас. Още почиват. Доколкото видях, се активизират по залез и най-вече през нощта — Джим погледна слънцето, което преваляше западния хоризонт. — Ще се задействат след около час.
— Кастданур каза, че тези същества изсмукват живота от телата.
— И ги изяждат, доколкото видях — прошепна Джим.
Томас се надигна и без колебание тръгна напред.
— Стойте тук!
— Е, явно свършихме с промъкването — обади се Джим.
Миранда също стана и тръгна след воина.
Дашър се обърна към Джоми и Каспар.
— Явно свършихме и с изчакването — извади двете си ками и се приготви да последва Миранда.
Каспар протегна ръка, дръпна го за яката и почти го събори.
— Какво искаш? — сърдито попита Джим.
— Знаеш ли, когато човек, който командва дракони, ми каже да изчакам, съм склонен да го послушам.
Джим се обърна към Джоми. Изражението на младежа недвусмислено показваше, че не смята да нарушава заповедта на Томас.
Воинът излезе на поляната и видя първото същество — един от огромните „вълци“: лежеше пред една от колибите и щом видя Томас, нададе вой и се хвърли срещу него. Златното острие разсече въздуха и удари създанието. Избухнаха ослепителни искри, които накараха Джим, Каспар и Джоми да извърнат очи. От раната изригнаха сребристи пламъци, вълкът падна на една страна и цялото му тяло се запали.
Суматохата изкара хуманоидните „ездачи“ и останалите същества от колибите. Томас се задвижи с невероятна бързина. Миранда стоеше по-назад и от разперените й ръце излитаха стрели от синя енергия, които поразяваха противниците. Заклинанията отхвърляха съществата назад и помитаха колибите.
Разнесоха се странни писъци, сякаш звуците отекваха в стените на невидим каньон. Миранда смени атаката и около нея започна да набъбва бяла сфера. Не оказваше никакъв ефект върху Томас, но когато докоснеше съществата от черен пушек, те падаха на земята и започваха да се гърчат с още по-силни писъци.
Томас размахваше меча си и с всеки удар поваляше противник. Движеше се като фермер с коса сред зашеметените от заклинанието на Миранда същества.
Спря пред клетката на стрелите от бездната, които се опитваха да излязат на свобода, и попита:
— Миранда, можеш ли да ги унищожиш, без да отваряме вратата?
— Какво ги убива?
Той кимна към меча.
— Това оръжие съдържа магия отпреди появата на човека. Не съм съвсем сигурен как действа. Тези същества се хранят с живот, но и мечът е подобен.
— Ще опитам нещо — отвърна Миранда, размаха ръце в сложен жест и пред нея се появи пулсираща лилава сфера. Магьосницата я запрати в клетката. Съществата започнаха да пищят по-силно, но заклинанието явно не можеше да ги убие.
Миранда реши да опита с друг подход и от дланите й изригна оранжев пламък, опърли създанията и те нападаха по земята. Томас отвори клетката и бързо ги довърши с меча. От тях останаха само пушещи купчини пепел.
— Много трудно се убиват — каза Миранда.
Джоми, Каспар и Джим се приближиха. Каспар бе получил видение от Калкин да предупреди Конклава за дасатите, но не бе виждал подобни създания преди.
— Това някакъв непознат вид дасати ли са?
— Въобще не приличат на жреците им — отвърна Миранда.
Томас се беше навъсил.
— Не са дасати. Те са нещо много по-лошо.
— По-лошо? — попита невярващо Джим.
— Има пукнатина в тъканта на вселената. Това са същества от Бездната. На това място съществува разлом. Може да се появят още такива, ако не… — воинът се огледа и се обърна към Миранда. — Можеш ли да унищожиш всичко наоколо?
— Всичко ли? — попита тя.
— Включително земята под краката ни. На дълбочина… поне двадесет стъпки. Трябва да остане само кратер.
— Взривяването на разни неща беше специалитет на Магнус, когато беше по-малък. Но щом трябва да унищожа всичко, ще се справя — Миранда тръгна да излиза от центъра на селището и подметна на четиримата: — По-добре се отдалечете повечко.