Томас не изчака дракона да кацне, а направо се метна на гърба му. Съществото махна с крила и се издигна високо над четиримата слисани човеци.
Миранда забърза надолу по пътеката, без да прикрива яда си. Останалите почти не чуха думите й:
— Къде се дяна Пъг точно сега?
Щом Мартук и Хиреа влязоха, Пъг попита:
— Какво става с Накор и Бек?
— Добре са, доколкото видяхме — отвърна Мартук. — А къде е лорд Валко?
— Със сестра си и другите вещици — отвърна Пъг. — Казаха, че трябва да остане с тях за известно време — подбра следващите си думи внимателно. — Усещам, че нещо ще се случи. Доколкото разбирам, Бялото се гласи да действа, ако се отвори подходяща възможност.
— Аха — каза Хиреа. — Явно Градинаря също е останал.
— Трябва да ви разкажа някои неща, които ще ви е трудно да разберете. Но преди това: какво се чува за мобилизацията?
— Още никой не е издал заповед на водачите на бойните общества и благородните кланове. Знаем, че предстои, но все още не е ясно кога. Има необичайно раздвижване сред имперската гвардия. Предполагаме, че е прелюдия.
— Към какво? — попита Магнус. — Нямате ли агенти в двореца, които да хвърлят светлина по въпроса?
— Нашите съюзи са странни — отвърна Мартук. — В Бялото има множество фракции. Преди да се появи Градинаря…
— Досещам се — прекъсна го Пъг. — Преди това предимно сте си говорили.
Мартук се намръщи, а Хиреа посегна към меча си.
— Мнозина загинаха, за да изковем тези съюзи, човеко — обади се старият инструктор. — Бащата на Валко доброволно отдаде живота си, за да може синът му да вземе титлата. Ние сме народ от бойци. Заговорите и кроежите не ни се удават. Освен това мразим да чакаме.
— Не мисля, че ще чакате дълго — каза Магнус. — Татко, обясни им за Бялото, за Кръвните вещици и за Градинаря. И най-вече за Банат.
Пъг кимна и въздъхна.
— Чуйте ме, приятели. Знам, че думите ми ще ви се сторят невероятни, но всичко е истина.
И магьосникът започна да им обяснява за Черния Макрос и Измамника.
14
Бедствие
В Съвета цареше пълен хаос.
Няколко от лоялните на императора фракции се бяха обединили, за да спрат това, което според тях бе нагъл опит на Военачалника да възстанови предишната си позиция. Тецу Минванаби, Властелин на войната на нациите на Цурануани по милост и благоволение на своя братовчед Небесната светлина, се изправи и вдигна ръце.
— Тишина!
Постът на Военачалник беше най-важният в отсъствието на владетеля, но насреща му имаше поколение благородници, които не бяха приучени да се съобразяват с новата му власт и не бяха склонни да се подчиняват безпрекословно като предците си преди столетие. Тецу обаче беше харизматичен лидер, а и беше довел десетина имперски стражи, които се опитваха да въдворят ред.
— Чуйте ме! — изкрещя Тецу.
Разкъсваше се от противоречиви чувства. Беше отраснал по различен начин от другите. Кланът Минванаби беше един от петте най-големи, така че мястото му сред управленския елит му бе гарантирано още отпреди да се роди. Но Минванаби трябваше да живеят в сянката на рода Акома, от който произлизаше имперската династия. Тецу бе заговорничил и упорствал цял живот, за да се докопа до най-влиятелната позиция в държавата. Но каквито и убийствени фантазии да имаше, си ги пазеше за себе си, защото все пак бе цуранин. Днес обаче беше дълбоко развълнуван. Днес бе първият ден, в който трябваше да води Съвета от името на императора. Сутринта, в старото имение на Акома, Небесната светлина му бе казал неща, които не можеха да не смутят всеки нормален човек. Беше му дал нареждания и каквито и амбиции да имаше, Тецу ги бе загърбил, защото все пак бе цуранин.
— Чуйте ме! — изкрещя отново Тецу и в помещението настъпи тишина. Той огледа събралите се, мнозина от които му бяха стари приятели и политически врагове. — Днес говоря от името на Небесната светлина. Преди малко бях прехвърлен тук с помощта на Великите. Първо трябва да ви предам пожеланията на Небесната светлина да сте живи и здрави — направи пауза за по-голям ефект. — Втората ми задача е да ви напомня за немислимата атака срещу нашия владетел в този дворец.
Възцари се абсолютна тишина. Никой благородник не можеше да си представи по-ужасно дело. Според цуранските традиции императорът беше символ на надеждата, поставен на трона от боговете, за да бди над народа. Императорът беше свещен.