— Чуйте думите на Небесната светлина! — извика Тецу. — Армията е мобилизирана! Червеният печат на войната в храма на Джастур е счупен! Небето е озарено от символите на войната! Империята Цурануани е във война с расата на дасатите!
— Къде са тези дасаги? — извика Азулос Кечендава. — Какви са? Никога не съм чувал за такъв народ!
— Дасати — поправи го Военачалникът. — Колкото до това къде са… Чуйте думите на Великия Аленка, който ще говори от името на Събранието и Небесната светлина.
Старият магьосник стоеше близо до трона и очакваше този момент. Бавно излезе в центъра на залата и огледа всички присъстващи.
— Нека ви разкажа за дасатите… — започна старецът.
И за около един час обясни всичко научено за предстоящото нашествие, като надграждаше предишното предупреждение на Миранда. Благородниците, които бяха присъствали предния път, гледаха разтревожено, но новодошлите бяха скептично настроени. Отначало имаше множество прошепнати въпроси, но към края на речта на Аленка всички бяха убедени. Империята беше в ужасна опасност. Бяха изправени срещу по-могъщ, по-решителен и по-многоброен противник.
— Благодаря на Великия Аленка за тази трезва оценка — Военачалникът се изправи. — Сега ще говоря от името на Империята!
Официалната фраза привлече вниманието на всички. Каквото и да последваше, нямаше да е плод на лична облага, а щеше да е за благото на нациите.
— Всички сме обвързани с Империята и Небесната светлина. На мен се пада тежката грижа да поведа тази война. Днес ще издам няколко декрета. Всеки от водачите на двадесет и петте клана ще получи командването на регион…
Чу се оглушителен трясък и Аленка отхвръкна назад, сякаш пометен от гигантска ръка, падна на пода и остана да лежи неподвижно.
Във въздуха се отвори овал от лилава енергия и от него започнаха да изскачат воини с черни брони със златен кант. Крещяха на неразбираем език и се хвърляха върху първия видян благородник.
Церемониалните мечове и копринените роби не можеха да предложат голяма защита и цураните бяха изклани с плашеща ефикасност. Мъжете от имперската стража бяха самоотвержени, но нямаха шанс пред превъзхождащия ги противник.
Докато дасатите се разпръсваха из двореца, от един сервизен коридор, който се ползваше от бюрократичните служители, излезе човек. Приближи се до неподвижния Аленка, който вероятно умираше от вътрешни наранявания, погледна го с фалшиво съжаление, вдигна крак и премаза гърлото на стареца.
Рязкото движение го накара да залитне и той за малко щеше да падне. Тялото на Винтаката, което приютяваше Лесо Варен, имаше леки недъзи и това го дразнеше. Но не можеше да си осигури ново, докато не намереше безопасно място, за да започне отново черните си магии. Усмихна се на писъците и кръвопролитието. Цуранските благородници гинеха като мухи под остриетата на гвардейците на ТеКарана. Махна с ръка и изрече заклинание, така че бойците да не го атакуват по погрешка. Знаеше, че въпреки договорката с жреците от Омадрабар едва ли някой е предупредил дасатите да не убиват куция невзрачен тип в черна роба.
Варен беше свикнал с кръвта и болката, защото смъртта бе в основата на черното му изкуство, но намираше цялата касапница за недостатъчно забавна. Вече беше вдигната тревога и все повече стражи се хвърляха, за да умрат като котенца срещу лъв. Просто не беше честно. Дасатите бяха твърде могъщи в тази реалност. Все пак, за негов интерес, някои от първите пристигнали вече показваха признаци на онова странно опияняване, същото като при малкия симулакрум, който беше пратен на разузнаване. След известен престой на слънце дребното създание бе избухнало в пламъци. Варен се зачуди дали някога ще разбере напълно концепцията за различните реалности и енергийните потоци между тях. Великите изучаваха доста съвестно тази материя. Специално той никога не се бе интересувал, освен от жизнените енергии, и то когато се опитваше да ги плени в момента на смъртта. Тези фанатици цураните обаче бяха доста полезни. Щяха да изгинат до крак, за да защитят императора, който несъмнено беше укрит на друго място. Гвардейците на ТеКарана също бяха обречени, защото който оцелееше след клането, щеше да загине от излишъка на енергия. Зачуди се дали просто ще паднат на земята и ще умрат, или ще избухнат в пламъци като малкото създание. Жалко, че не можеше да остане и да види.
Огледа залата, която се бе превърнала в кланица. За негово забавление, част от кръвта беше оранжева, което означаваше, че дасатите понасят жертви, докато унищожават елита на империята Цурануани.