Войниците продължаваха да прииждат и взе да му става скучно да гледа как съществата се избиват. Обърна се и тръгна по коридора към административната част на двореца. Докато минаваше покрай кабинетите, където се помещаваше канцеларията на първия съветник, спря, за да се наслади на собствената си работа. Десетина служители лежаха в сгърчени пози, неколцина бяха издрали лицата си в агонията, която ги бе погубила преди няколко минути. Ето това вече беше изкуство!
Започна да си подсвирква несвързана мелодия и продължи покрай пълните с трупове канцеларии. Убийството на почти всички благородници в империята щеше да създаде сериозни проблеми. Той се усмихна. Да видим как това хлапе ще управлява държавата си без бюрократичен апарат!
Мартук бързо се спусна по стълбата в убежището.
— В двореца се разнесе мълва и вече знаем за какво е била вчерашната суматоха.
Пъг, Магнус и Хиреа се надигнаха от наровете.
— По повеля на Мрачния ТеКарана е изпратил Трети и Пети легион, десет хиляди воини, във вашата реалност.
— Къде? — попита Пъг.
— В света на цураните. Не знам подробности, но според слуховете всеки воин е приготвил смъртното си наследство.
— Какво значи това? — попита Магнус.
— Всеки боец на служба при ТеКарана има кутия с принадлежности, които после отиват при семейството или бойното общество. Може да са лични вещи, писма до бащи и въобще всичко, което воинът иска да остави като наследство — обясни Хиреа.
— Това означава, че са били изпратени на смърт — добави Мартук. — Това е било самоубийствено нападение. Обяснили са им, че ще загинат в името на Мрачния.
Хиреа поклати невярващо глава.
— Два легиона. Знаеш ли, че най-големият син на Астамон Хинглара служеше в Пети?
— Харесвах Астамон, макар че Хинглара са Салмоди — отвърна Мартук и обясни на Пъг и Магнус. — Салмоди и Садхарин почти винаги са на враждуващи страни. Но пък добри мъже могат да се намерят във всяко общество.
— Какво означава това? — попита Пъг. — Защо такова самоубийствено нападение?
— Означава, че много цурани са загинали, а на Мрачния не му пука колко от нас ще жертва, за да изпълни целите си — Мартук въздъхна. — Много от нещата, които отричам, се възприемат за нормални от моя народ. Но дори най-закоравелите трудно ще преглътнат загубата на десет хиляди само за да обезкървим противника. Ние сме завоеватели, а не чатак, че да ни колят!
— Това не го разбрах — обади се Магнус.
— Добитък — обясни му Пъг.
— Въпрос на чест е да запазим това, което сме завзели — допълни Хиреа. — От издигането на Мрачния сме завладели шест свята и никога не сме отстъпвали. Всички очакваме да умрем, но го правим, за да може империята ни да се разширява. Не умираме заради самата смърт. Това не е пътят на дасатите.
Мартук видя, че двамата човеци продължават да не го разбират. Той обаче беше живял сред съществата от първата реалност и беше наясно с техните виждания.
— Ние не сме философски народ като ипилиакците. Те разбират неща, които ние не си представяме. Представят си неща, до които дори не може да се докоснем. Ние сме насилствена раса и за нас завоеванието е висшата форма на успешно насилие. Иначе безсмисленото кръвопролитие е…
— Комедия — довърши Пъг. — Болката на другите.
— И това е обидно. То е подигравка с това, което тези десет хиляди бойци, най-добрите сред нас, е трябвало да направят!
— Да се смееш на болката на другите е едно — добави Хиреа. — Но подобна загуба…
— Зависи каква мисия са имали — намеси се Магнус. — За какво са ги използвали.
— Какво искаш да кажеш? — попита Мартук.
Магнус изгледа замислено стария воин.
— Ако ТеКарана искаше да превземе Келеуан, щеше да изпрати милион.
Мартук и Хиреа кимнаха.
— Цураните са доблестни воини и ще измрат до крак, за да защитят дома си, но нямат шанс в такава битка.
— Така че трябва да има някаква причина за жертването на десет хиляди гвардейци вместо започването на мащабно нашествие — каза Пъг. — Не съм сигурен, но предполагам, че за дасатските воини ще е нужно обучение, за да оцелеят в първата реалност, точно като в нашия случай.
— Абсолютно — отвърна Мартук. — Аз мога да пътувам до Делекордия, без да изпитвам сериозни неудобства. Ипилиакците са като мен и Хиреа, но живеят между нашата и вашата реалност. Вероятно са им трябвали векове, за да свикнат с енергиите на света си. Без подготовка ще е трудно на който и да е дасат да живее там повече от седмица. Някои сигурно ще се приспособят, но повечето ще умрат. Направо ще е невъзможно без подготовка като вашата дасат да оцелее повече от няколко часа в първата реалност.