Пъг си спомни колко тежки тренировки бяха преминали с Магнус, Накор и Бек.
— Нима се надяват да подготвят цяла армия без магически способности?
— Не — отвърна Мартук. — Ние не се нагаждаме към новия свят. Ние променяме света според нуждите си.
— Как? — попита Магнус.
— С магия — отвърна Хиреа, сякаш отговорът беше очевиден.
— Но толкова могъща магия… — Пъг замълча. — Ясно. Мрачният не се нуждае от милионите животи, за да отвори разлом и да прекара армията си. Той използва енергията, за да променя световете!
Магнус видя, че баща му е поразен от необятното могъщество на противника им.
— Татко?
— Днешната атака не е била завоевателска, а диверсия.
— Как така, човеко? — попита Мартук.
— ТеКарана има съюзник. Лудия некромант Лесо Варен. Той може да обсебва тела и се крие в империята на цураните. Жена ми и неколцина други го издирват, но той може да е навсякъде. Търсят следи от смъртоносната му магия, но докато не се разкрие…
— Но защо да са съюзници? — включи се Хиреа.
— Защото имат общи цели: да донесат разруха и смърт на Келеуан.
— Защо един човек ще има такива желания?
— Защото е луд — обясни Магнус.
— Но не е глупав — добави Пъг. — Ако мисли, че ще има полза да ви отвори портал на Келеуан, ще го направи — Мартук и Хиреа слушаха внимателно. — Вече е научил достатъчно за цураните. Знае, че ако силите на Мрачния направят пробив, императорът ще изпрати милион воини, всеки готов да се жертва. Заедно с комбинираната мощ на духовниците и Събранието ще успеят да отблъснат нашествието. Няма да им е лесно, но ще затварят всеки разлом, който засекат — Пъг спря за момент, обмисляйки думите си. — Мрачният има нужда от време, за да разгърне силите си, така че цялата воинска и магическа мощ на цураните да не може да го спре.
— Което означава, че му трябва хаос — каза Магнус.
— Да — съгласи се Пъг. — Трябва да хвърли империята в хаос, така че тя да не може да реагира.
— Как? — попита Мартук.
— Като убие императора — отвърна Магнус.
— Или унищожи Събранието. Не могат да нападнат храмовете, защото се твърде разпръснати, така че трябва да е Събранието или императорът.
— Или Върховният съвет — предположи Магнус.
— Да, може би това… — Пъг се изправи и погледна Хиреа и Мартук. — Трябва да говоря с Накор веднага.
— Невъзможно — отвърна старият воин. — Вече се сбогувахме официално като инструктор и ментор. Не може да отидете сами. Няма причини двама Низши да искат среща с друг, слуга на новобранец от гвардията.
— Има ли начин да следим какво правят новобранците, в случай че ни се отвори възможност?
— Възможно е — отговори Мартук. — Разполагаме с членове на Бялото на ключови места. В двореца на ТеКарана, при останалите владетели, в храма на Мрачния. Никой не знае какво ни разказахте за Градинаря и Кръвните вещици. По-добре да си мислят, че сме под нечие мъдро ръководство — изглеждаше уморен. — Ще направим каквото трябва. Нямаме избор. Ако се наложи да ударим, ще ударим.
— Без значение дали сте готови — каза Магнус.
— Ако успея да се свържа с Накор, може би ще успея да ви помогна някак.
— Ще видя какво мога да направя — Мартук се изправи и тръгна към стълбите. — Починете си. Боя се, че скоро няма да имаме време за почивка. Освен ако не намерим вечен покой.
— Това, което казахте за Градинаря, го разтърси дълбоко — каза Хиреа, след като приятелят му излезе. — Ние разчитахме, че той ще ни избави от лудостта на Мрачния.
Пъг внимателно обмисли следващите си думи.
— Може все пак да сте прави.
Хиреа го изгледа любопитно.
— Последните думи на частичката от Макрос, която се намираше в онова тяло, ме карат да вярвам, че Накор е ключът към всичко. Накор и Бек.
— Бек — повтори Хиреа. — Обучил съм някои от най-великите воини на моето време, но това същество е необикновено. Доколкото знам, никой човек не би трябвало да е способен на подобни неща. А сега вече е по-могъщ и от останалите дасати. Какъв е той все пак?
— Според мен е оръжие — отвърна Пъг. — Но само Накор знае със сигурност.
Хиреа разкопча колана с ножницата и се излегна на един нар.