— Тогава трябва да почакаме.
— Но не твърде дълго — отвърна Пъг и се обърна към Магнус. — Каквото и да открие Мартук, трябва да се свържем с Накор още тази вечер.
Миранда беше ужасена от информацията, която пристигаше от Келеуан през Академията. Свещеният град беше подложен на тежко нападение.
Според докладите хиляди дасатски бойци се бяха изсипали през разлом в залата на Върховния съвет. В радиус от половин миля не бе останал жив човек.
Имперската гвардия, с изключение на онези, които пазеха Сезу, бе дала живота си в защита на благородниците. Аленка и още десетина Велики бяха загинали в първите минути на атаката. Други се бяха притекли на помощ и също бяха убити. Повечето магии нямаха ефект срещу дасатите. Един находчив маг бе оцелял, след като бе съборил каменна статуя върху връхлитащите воини. Миранда се замисли и за съществата в подножието на Върховете на Куор. Може би трябваше да пробва да стовари огромни скали отгоре им. Това можеше и да ги убие.
Отпусна се в стола на Пъг, потресена от текущите събития. След няколко минути влезе Калеб.
— Още новини от Келеуан.
— Какво?
Той й подаде съобщението.
— Последните дасати са умрели преди два часа. Някои са били отслабени от престоя на слънце или от въздуха. Във всеки случай последният воин е бил разкъсан на площада в търговския квартал от озверяла тълпа.
— Хубаво е да се знае, че поне са смъртни — отвърна горчиво Миранда. — Какво друго?
— Жертвите възлизат приблизително на петдесет хиляди.
— Богове! Толкова много?
— Десет хиляди дасати са нахлули на три места в града. Един отряд в залата на Съвета, посред заседание, втори в административната част на двореца и трети в най-богатия търговски квартал.
Миранда вече бе видяла доклада, че атаката е започнала по време на заседанието. Все още нямаше окончателна равносметка за щетите, но във всички случаи бяха потресаващи.
— Това е работа на Варен.
— Откъде знаеш?
— Дасатите няма как да организират толкова фокусирана атака. Варен им е дал информация. С един удар успяха да обезглавят цуранската империя.
— Императорът е жив — каза Калеб.
— Но кого ще управлява? — Миранда стана и закрачи нервно. — Първородните синове? Дъщерите? Съпругите? Всяка значима фамилия в империята Цурануани е осакатена, което значи дестабилизация на политическите партии и кланове. За всяко семейство, което разполага с подходящ наследник, ще има сто потънали в скръб и без ефективен водач. Това е по-лошо, отколкото ако бяха убили императора.
— Е, поне той е оцелял — каза Калеб.
— Да, и това дава на цураните едно сериозно преимущество.
— Какво?
— Сляпото подчинение — отвърна Миранда.
Калеб я погледна колебливо.
— Какво предимство е това при липсата на ефективно командване?
— Цураните имат нужда от пълководци. Ние можем да им предоставим. Трябва само да им бъде заповядано да се подчиняват на чужденци…
— А ако императорът им нареди, те ще се подчинят — довърши Калеб.
— Какво става със срещата, която поиска Томас?
— Всички ще се съберат преди залез.
— Добре. Не знам какво точно ще каже Томас, но имам идея. Виждала съм го само няколко пъти, но от думите на баща ти знам, че не се паникьосва лесно. Този път изглежда наистина разтревожен.
— Татко разказвал ли ти е за Ужаса? — Калеб се настани на един стол в ъгъла.
Миранда въздъхна.
— Има много неща, за които баща ти не говори. Особено за младостта си. Мисля, че го прави по множество причини.
— Например?
Калеб не беше от празнословните и майка му знаеше, че наистина му е интересно. За пореден път осъзна колко по-различен е от Магнус и от тях двамата с Пъг. Заради липсата на магически дарби той винаги изглеждаше малко встрани от техния живот въпреки опитите им да го приобщят и голямата им любов.
— Нямаме много време преди срещата, но ще се опитам да ти обясня — тя затвори очи, сякаш си спомняше нещо. — И аз не говоря за младостта си, а знаеш, че съм по-възрастна от баща ти.
Калеб се ухили.
— Казала си ни да не повдигаме тази тема.
Тя отвърна на усмивката. По принцип не беше суетна, но играеше тази роля пред семейството си. Един от малките й недостатъци.
— Това, което помниш, е истинско. Няма значение колко ясни са спомените ти, за теб то е истина. Реалността е това, което възприемаш като реалност.