— Не съм сигурен, че разбирам — отвърна Калеб.
— От всички нас ти живееш в най-реалния свят. Не ти се налага да боравиш с абстрактните концепции на магията. Живееш сред неща, които можеш да видиш, да пипнеш, да помиришеш. Да речем, че си излязъл на лов — тя направи пауза. — И видиш следи от мечка. Само че изкуствено създадени. Да кажем, някой носи ботуши, които оставят мечешки следи.
Калеб поклати глава.
— Дълбочината няма да е същата, заради разликата в теглото.
Миранда вдигна ръце.
— Друго се опитвам да кажа. Да предположим, че аз използвам магия, за да създам перфектните мечешки следи и ти се натъкнеш на тях. Какво ще си помислиш?
— Перфектни? — той не беше сигурен, че подобно нещо е възможно, но сви рамене. — Добре. Ако видя тези перфектни следи, ще реша, че си мечка.
— Именно. Ще ги проследиш и преди да ме видиш, ще си мислиш само: „Мечка, мечка, мечка“. И като откриеш, че не е животно, какво става?
— Не знам. Трябва да се засмея ли?
Тя се сдържа да не се намръщи.
— Ако преди да разбереш, че съм аз, дойде брат ти и попита какво става, ще отговориш, че следиш мечка. Но след като видиш, че съм аз, вече ще си мислиш: „Майка е оставила следите.“ — Миранда го погледна в очите. — Разбра ли?
— Не съм сигурен.
— Възприятията ти ще са се променили. От този момент, като се сетиш за тези следи, ще си казваш: „Майка беше.“ Или: „Мислех, че е мечка“, но в съзнанието ти няма да има мечка.
— Няма мечка — произнесе Калеб още по-объркано.
Миранда се засмя.
— Ако не те бях раждала, щях да се усъмня чие дете си.
— Не съм глупав, майко.
— Знам — тя се засмя по-силно. — Но си заседнал в реалния свят, където можеш да докоснеш всичко. Баща ти живее в главата си, повече от всеки друг, включително мен и дядо ти. Някой ден Магнус може да го засенчи, но трябва да натрупа огромен опит, за да го настигне. Баща ти е изживял много неща и възприятията му за тях може да са се променили. Но не и чувствата.
Калеб разбра за какво му говори.
— Тоест аз ще си спомням как съм се чувствал, докато съм следял мечката, въпреки че не е имало мечка!
— Да! Баща ти е преживял много болка и страдание като млад. Сега посреща изпитанията с опита и усвоените с труд уроци. Но чувствата от младостта му си остават, и то същите, както ги е преживял. Някога разказвал ли ти е за принцеса Карлайн?
— Не си спомням.
— Тя била дъщеря на лорд Боррик и след осиновяването станала нещо като братовчедка на баща ти. Но като чираче в Крудий той бил влюбен в нея. Съдбата му дала възможност да докаже чувствата си и после му я отнела при пленяването от цураните. Карлайн се омъжила за негов приятел, станала херцогиня на Саладор и накрая починала. Някъде дълбоко в себе си баща ти пази ехото от тази младежка любов към недостижимата принцеса — тя направи пауза и добави спокойно: — Освен това му липсва жена му.
Калеб я погледна малко изненадано, после се сети.
— Катала.
— Знам, че баща ти ме обича, и в много отношения аз съм перфектната му спътница в живота, както и той за мен. Но да си толкова могъщ и да гледаш безпомощно как жената, която обичаш, чезне от коварна болест… — Миранда въздъхна. — Не мога да си представя как се е чувствал. Освен това скърби и за децата си.
Калеб кимна. Уилям и Гамина бяха загинали в битката за Крондор по време на Войната на студенокръвните.
— Понякога забравям, че съм имал брат и сестра, които са загинали, преди да се родя.
— Но баща ти ги е обичал силно. Все още не може да си прости, че се е отчуждил от Уилям. Това е една от причините никога да не се меси в избора ти на житейски път.
Калеб сви рамене.
— Мислех, че татко ме оставя да скитам и да ловувам, защото съм безполезен като магьосник.
Миранда се усмихна нежно.
— Ако брат ти искаше да ходи на лов или за риба, баща ти щеше да го остави. Това е урокът, който е научил от Уилям.
— Значи затова не говори много за миналото.
— Защото не иска да събужда болезнени спомени. А и в момента си има достатъчно други проблеми.
— Значи татко не ти е разказвал за Ужаса?
— Съвсем малко. Всъщност не се различава от казаното от Томас — тя се изправи. — Трябва да тръгваме. Не исках да се отплесвам в такъв разговор, но въпросите ти повдигнаха нещо, което ме тормози. За тази част от съпруга ми, която не мога да докосна: спомените и чувствата за първото му семейство.