— И аз се тревожа за него.
Миранда примигна.
— Ще речеш, че след всичко, което сме преживели, би трябвало да съм свикнала… — тя се стегна. — Да вървим да поздравим гостите.
Калеб я последва по коридорите на вилата. Излязоха на моравата пред най-голямата сграда на острова, ако не се броеше замъкът на носа. На тревата в полукръг бяха подредени дървени скамейки. Присъстваха четиридесет от най-могъщите магьосници и горе-долу толкова духовници от различни ордени, които бяха повече или по-малко добре разположени към Конклава. Мнозина от присъстващите ги поздравиха, други бяха увлечени в разговори. Миранда не обърна внимание на представителя на фракцията Ръцете на Корш от Академията. Кешийските традиционалисти бяха по-слабо реакционно настроени от другата фракция, Жезъла на Ватум — бяха прекалено увлечени в собствената си значимост, за да представляват някаква политическа опасност. За щастие се изолираха от всякакви социални и политически конфликти, така че Кралството и Кеш не ги смятаха за заплаха. Сигурна беше, че двете монархии ще реагират по друг начин, ако разберат колко магическа мощ е струпана в Академията. Все пак от Звезден пристан имаше полза, защото отвличаше вниманието от Острова на чародея. За останалия свят Черния магьосник живееше сам. През годините тази маскировка бе поддържана от баща й, Пъг, Накор и всеки ученик, достатъчно кадърен, че да прогонва пиратите и отклонилите се от курса си кораби. Няколко сини светлини от прозорците на кулата. Малко ужасяващи звуци. В краен случай две-три илюзии — и готово.
Сега обстановката наподобяваше прием в кралския палат на Ролдем. Само дето нямаше млади придворни.
— Благодаря ви, че се отзовахте — каза Миранда и всички разговори секнаха. — Томас от Елвандар ще пристигне след малко. Преди това искам да кажа нещо.
Огледа събралите се и продължи:
— Всички вие се познавате, поне по репутация. Тук сте, защото сте признати майстори в изкуството си и заемате важни длъжности. Искам да ви предупредя, че това, което ще каже лорд Томас, може да ви се стори невероятно, но е самата истина — чу приближаването на дракона зад гърба си, но не се обърна. Гледаше смаяните лица на събралите се.
Калеб й прошепна:
— Златният е по-хубав.
Този дракон беше доста по-голям от червения. Главата му беше като товарен фургон, а крилата му можеха да покрият главната сграда. Въпреки това кацна леко като носено от вятъра листо. Томас ловко скочи от рамената му, които се извисяваха над покрива, благодари му и драконът бавно се издигна във вечерния въздух.
Томас започна направо:
— Това, че сте тук, значи, че Пъг и Миранда ви вярват. Нося ви изключително важно предупреждение — изгледа ги строго. — Аз съм Томас, консорт на ослепителната Агларана, владетелка на Елвандар. По нейната воля съм Военачалник на Елвандар. Нося бронята на Ашен-Шугар, владетеля на Орлови предели, и неговите неземни спомени. Отреден ми е по-дълъг живот от нормалното, но съм смъртен като вас. Пътувал съм отвъд звездите и в царството на самата Смърт. Говорил съм с богове и демони. Казвам ви тези неща, за да разберете какъв съм и да се вслушате в думите ми, защото сега ще ви говоря за Ужасите… Някои от вас може да са се натъквали на информация за Ужасите в старите легенди, а други никога да не са чували за тях. И в двата случая няма значение. Само двама човека от този свят са срещали Ужас и единият в момента се намира много далече. Затова загърбете всякакви представи и слушайте.
— Току-що ни каза да забравим за мечката, нали? — прошепна Калеб.
Майка му кимна.
Томас започна своята история.
Събраните магьосници и духовници бяха потресени. Без преувеличения и драматизъм Томас им бе разказал за единствения сблъсък на валхеру с Ужасите, в място, наречено Границата. То съществуваше между реалностите и Бездната и подобно на Пътя на световете и Вечния град не подлежеше на рационално описание.
— В Кеш, близо до Ролдем, има място, наречено Върховете на Куор — завърши Томас. — Там открихме местност, в която нашият свят и Границата са се сплели. Няколко деца на Ужаса, почти незначителни същества според критериите на Бездната, бяха успели да се промъкнат. Те просто си играеха, но действията им бяха смъртоносни. Двамата с Миранда ги унищожихме и премахнахме риска. Въпреки това поисках да се съберете, защото опасността може да не е преминала. Ако Ужасите намерят път към нашия свят, няма да има време за реакция.