Джоми също беше възмъжал, но пък той бе живял от малък на открито и по не му личеше. Все пак наперената му самонадеяност бе преминала в хладно самообладание. Животът с останалите младежи го бе понаучил на скромност, защото всеки от тях бе по-добър от него в дадена област. Но поне едно нещо не се бе променило — чувството му за хумор и вечният му оптимизъм. В този случай обаче търпението му бе подложено на изпитание. Не спираше да вали проливно от четири дни. Единственият източник на топлина бе огънят, който бяха запалили в една голяма пещера на хълма, а проклетите врагове сякаш въобще не възнамеряваха да се появят.
— Нямам предвид защо ние сме тук, а защо въобще сме на това място?
— Да не си проспал заповедите на капитана? — прозвуча глас зад тях.
Джоми се обърна към неясната фигура, която се бе приближила незабелязано.
— Мразя, като правиш така.
Мъжът клекна до тях, без да обръща внимание, че тялото му наполовина остава под дъжда.
— Какъв крадец щях да съм, ако не мога да се промъкна до вас в бушуваща буря?
Беше само с няколко години по-голям, но показваше белези на преждевременно остаряване — в мустаците и брадичката му, иначе бяха добре поддържани и издаващи известна суетност, имаше бели косми. Беше висок почти колкото Джоми, но не толкова широкоплещест. Движенията му издаваха бързина и сила и младежът от пръв поглед бе преценил, че ще е труден противник.
— Здрасти, Джим — каза Серван. Младият крадец бе успял да се оплете в същата ситуация, която бе докарала и тях в този пущинак. Беше се появил с кораб, каращ припаси за мисията, която Джоми наричаше за себе си „проклетата експедиция“.
Двамата лейтенанти в момента служеха в армията на Ролдем, въпреки че Джоми беше роден на съвсем друг континент. Серван беше благородник, при това с царствена кръв. Можеше да стане крал, ако десетина от роднините му се споминеха внезапно. Двамата бяха зачислени към странен отряд, съставен от войници от Кеш, Кралството, Ролдем, та дори и сапьори от джуджешкия град Доргин. Командваше ги Каспар, бивш херцог на Оласко и някогашен беглец с обявена награда за главата му. Бе успял да се реабилитира обаче и през последните години се ползваше със специален статут в Кеш и Ролдем. Адютантът му се казваше Стефан и бе братовчед на Серван, което също го правеше далечен роднина на краля на Ролдем.
Пристигането на Джим беше поредното озадачаващо нещо в тази експедиция. Той и шестимата с него в никакъв случай не можеха да минат за войници, но от тях се очакваше да изпълняват същите заповеди. Джоми и Серван научиха единствено, че Джим и хората му са специална група доброволци и са тук, за да се обучават със съвместните сили на Ролдем, Кралството и Кеш.
Вечно любопитният Джоми изгаряше от желание да научи какво точно се случва, но през последните месеци бе установил, че за младите офицери е най-добре да си затварят устата. Серван пък притежаваше това качество по рождение.
Все пак младежът не можеше да потисне любопитството си и реши да опита с различен подход.
— Джим, ти нали си от Кралството?
— Да — отвърна младият крадец. — Роден съм в Крондор и прекарах там целия си живот.
— Твърдиш, че си крадец… — започна Джоми.
Джим се размърда, отърка рамо в неговото, след което се усмихна и му показа, че му е измъкнал кесията.
— Това твое ли е?
Серван едва успя да сдържи смеха си. Джоми прибра кесията под ризата си и изсумтя:
— Добре де, наистина си крадец.
— И то много добър.
— Много добър крадец — съгласи се Джоми. — Та се чудя, как един много добър крондорски крадец се е озовал на края на света?
— Дълга история. Пътувал съм много.
— Охо? — възкликна Серван, доволен от възможността да се разсее от неприятния дъжд.
— Да. Бил съм на много странни места — Джим се усмихна и лицето му сякаш се подмлади. — Един път ми се наложи да се скрия от подобен проливен дъжд в пещера на един далечен остров.
Джоми и Серван се спогледаха. Вероятно нищо от това, което щяха да чуят, не беше вярно, но поне историята обещаваше да е забавна.
— Наложи се да… напусна Крондор.
— По работа ли? — попита Серван.
— По здравословни причини — Джим се усмихна многозначително. — Беше разумно да се изнеса от Крондор за известно време.
Джоми се мъчеше да не се хили.
— И къде отиде?
— Взех кораб до Далечния бряг и в Карс попаднах на група младежи, които организираха предприятие с очаквания за сериозна печалба.