— Как бихме могли да се справим с толкова голяма опасност? — попита върховният жрец на Дала от Крондор. Носеше проста бяла роба вместо натруфените си церемониални одежди.
— Точно затова помолих Миранда да свика тази среща. Може никога да не се наложи, но по-добре да сме подготвени, отколкото опасността да ни изненада.
— Какво можеш да ни кажеш за тези същества? — попита Комис от Звезден пристан. За разлика от повечето магьосници, предпочитащи черни роби, той носеше богато украсена лилава, везана с бели шнурове. Въпреки че беше относително млад, беше главен инструктор по така наречената сенчеста магия, която изучаваше енергиите, свързани с другите реалности. Изследванията му бяха в основата на въпросите, повдигнати от Томас.
— Не много, освен че докосването им изсмуква живота и умъртвява плътта. Колкото са по-могъщи, толкова са по-интелигентни. Тези, които унищожихме вчера, бяха като деца. Дори не можеха да комуникират, поне според нашите представи. Но нямаха търпение да ловуват в този свят. По-силните обаче могат да бъдат разбрани. Говорил съм с един и знам къде е затворен.
— Трябва да го изследваме! — възкликна върховният жрец на Ишап от Риланон. Това беше най-старият орден и единственият, който служеше на някой от великите богове. Всички храмове бяха автономни, но ишапианците имаха голямо влияние и бяха предотвратили не един религиозен конфликт с напътствията си.
Томас поклати глава.
— Пътуването е опасно, а мястото е почти невъзможно за достигане — той се замисли за момент. — Може да се обсъди подобна експедиция, ако се комбинират способностите… — погледна Миранда, която само сви рамене.
Знаеше за какво говори Томас. Двамата с Пъг бяха пленили Господар на Ужаса в подземията на черната цитадела във Вечния град.
— Ако проучим това същество, може да създадем заклинание! — каза един магьосник.
— Или ритуал за прогонване! — добави един жрец. — Щом не е от този свят, може да бъде изгонено с правилен екзорсизъм.
Това даде начало на оживена дискусия. Томас махна на Миранда и двамата отидоха малко встрани.
— Добро начало — каза воинът.
— Надявам се — отвърна тя. — Свърши отлична работа, като не описа заплахата докрай, това я направи още по-страшна — лицето й помръкна. — Не че съм сигурна, че може да има нещо по-страшно.
— Ужасите не могат да бъдат убити. Онзи, който пленихме, сигурно е още жив, ако някой не го е освободил — Томас хвърли поглед към дискутиращите. — Сигурно ще имат много въпроси. Може ли да остана тук тази вечер?
— Разбира се. Не е нужно да питаш. Ти си част от семейството.
— Повече от всякога ми се иска Пъг да е тук. Неговите познания в тази област далеч надвишават моите.
— И аз искам същото, даже повече от теб.
— Естествено.
— Имам чувството, че всичко е свързано — каза тя. — Появата на тези същества при Куор и дасатите. Възможно ли е Варен да се опитвал да докара създания от Бездната, преди да избяга?
— Всичко е възможно. Варен е тотално луд. Но е слуга на Безименния. Той може да желае да потопи света в хаос, но със сигурност знае, че появата на Ужасите няма да му е от полза. Боговете са им естествени врагове, защото представляват есенцията на тази реалност, а Ужасите са точно обратното.
— Искам да дойда с вас, когато отидете да проучвате плененото същество. Искам да знам дали може да бъде убито, или поне прогонено.
Томас се съгласи, после каза:
— Сега няма да е зле да поговоря с тези влиятелни хора.
— Кога ще потърсиш Куор? — попита тя.
— До няколко дни. Защо?
— Искам да дойда с теб.
— Ще видим — отвърна Томас и се обърна. — Има неща на света, които е по-добре да не научаваш.
Миранда кимна. Много добре го знаеше.
15
Разследване
Пъг изчезна.
Мартук беше подготвен за заклинанието, но въпреки това потръпна. След като научиха какво се е случило на Келеуан, бяха взели решение да потърсят Накор и Бек. Агенти на Бялото носеха късчета информация през целия следобед и ранната привечер. Когато тези късчета се съберяха, се получаваше ужасяваща картина.
Три отряда бяха нахлули на Келеуан. Жреците бяха създали разломи, през които можеха да преминават по десетима воини наведнъж. Бяха ударени Залата на Съвета, административното крило, където се намираше целият бюрократичен апарат, и центърът на търговския квартал.
Пъг не се съмняваше, че дасатите са получили информация от Лесо Варен. Те знаеха ползата от това да се унищожи командването и администрацията, но никога нямаше да им хрумне да нападат търговци. На този свят нямаше и помен от търговия, така че концепцията за удар по финансовата стабилност можеше да дойде само от Варен.