Усети, че му се вие свят. Ако успееше да открие кой се е свързал с Варен, може би щеше да издири лудия магьосник.
— Това е лудост — каза Мартук.
Пъг се засмя и откри, че не може да спре. Хиреа и двамата Низши, които служеха на Бялото, се стреснаха от смеха, който звучеше от видимо празния въздух. Ефектът беше двойно по-объркващ, защото в дасатското съзнание смехът се свързваше с болка и смърт.
— Татко, какво има? — попита Магнус и Пъг спря да се смее.
— Извинявам се — той си пое дълбоко дъх и издиша бавно. — Бях поразен от необятността на това, което правим, а после Мартук го нарече лудост… Откакто се сблъскахме с Лесо Варен, всичко ми се струва лудост. Представих си колко откачено трябва да е сегашното начинание, за да бъде отделено от всичко останало. И аз не знам защо ми се видя смешно.
— Просто си уморен, татко — отвърна Магнус.
— Всички сме уморени.
— Не виждам нищо смешно — обади се Хиреа и стана. — Ако искате да намерите приятелите си, трябва да тръгваме — изкатери се до капака на тавана и го открехна. Искаше да се увери, че в градината няма никого.
Пъг и Магнус го последваха, след тях се изкачиха Мартук и двамата Низши, които отново замаскираха входа.
Беше вечер, но градът бе достатъчно оживен, че двама воини, яздещи по работа, да не бият на очи. Мартук беше категоричен, че трябва да свършат с мисията преди зазоряване. Беше дал точни инструкции на Пъг как да стигне до казармата на новобранците, където най-вероятно щеше да открие Накор и Бек.
Пъг и Магнус яздеха зад двамата воини и се държаха здраво, защото бойните варнини не бяха свикнали с допълнителна тежест. Мартук и Хиреа потеглиха с висока скорост, понеже присъствието на двама воини в пустата градина можеше да събуди подозрение.
Минаха по първия тунел и навлязоха в града. Булевардите бяха по-малко претъпкани от обикновено. Великото клане си бе казало думата. Дасатите бяха свикнали със смъртта, но във въздуха се усещаше някакво напрежение, подсказващо, че клането е само прелюдия към много по-страшни събития.
Когато бяха пристигнали на този свят, Пъг бе забелязал, че привечер мнозина воини се разхождат без доспехи и яздят по-кротки създания от бойните варнини. Освен това жените се движеха свободно и посещаваха места за хранене, подобни на човешките кръчми. Или пък Низшите с еднаква професия се събираха на места, наподобяващи работилници. Тази вечер не се виждаше нито една жена, а всички воини бяха с брони.
Нямаше следа от жреци и йерофанти. Явно бяха заети, което бе поредният знак, че предстои нещо важно. Пъг не знаеше дали се готвят за нашествието — все пак на командирите на бойните общества още не бе дадена заповед. Може би подготвяха ново клане, ако Мрачният се нуждаеше от още енергия за създаването на разломи.
Когато стигнаха квартала с казармите, Хиреа и Мартук забавиха варнините.
— Ще продължим да обикаляме по задните улички — заговори Мартук, без да се обръща. — Ще се върнем на това място по изгрев. Ако имате възможност, бъдете видими и ще ви приберем, все едно принадлежите на нас. Ако не, ще спрем и ще ни кажете какво става. Ако не сте тук… — той млъкна. Пъг знаеше какво има предвид.
— Ако не се срещнем, ще се върнем сами до градината.
— Късмет — пожела им Хиреа.
— И на вас — отвърна Пъг, смъкна се от гърба на варнина и щом ездачите се отдалечиха, каза тихо:
— Магнус?
— Тук съм — чу се глас отдясно и Магнус се пресегна и го хвана за ръката.
— Трябва да вървим покрай стената. Ако се бутнем в някой Низш, сме свършени.
Влязоха в тунела и тръгнаха покрай затворените врати.
— Всички са се покрили — прошепна Магнус.
— Това е в наша полза — отвърна баща му.
Проходът беше достатъчно широк, че шестима воини да могат да яздят един до друг, но в момента беше пуст. Пъг се притесняваше, че стъпките им се чуват в тишината, но нямаха избор. Никъде не се виждаха стражи и това му се стори странно. После си спомни, че тук няма работа с хора. Дори цуранските владетели бяха имали вътрешни проблеми през вековете. Но тук ТеКарана разполагаше с пълно подчинение. Само Бялото му се противопоставяше, а в него членуваха шепа дасати. Когато огромна част от населението е въоръжена и ти е фанатично предана, няма голяма нужда от охрана.