— Кралят не казва ли защо?
— Писмото е в стила на Хенри. Заповед без обяснение. Затова е изпратил писмото до теб по Оливър Кинг, а не по някой друг. Ако Хенри лично ми беше заповядал, щях да изискам да ми каже истината.
— Хитро, нали? — попита Арт възхитен. — Какви са заповедите?
— Трябва да останем тук. Не пише колко време. Да наглеждаме лейди Мериън и сина й.
Арт напъха с дилафа3 посланието навътре в огнището и отново попита.
— Защо кралят се безпокои за лейди Мериън и сина й?
Грифит отговори пестеливо.
— Не знам. Хенри не е споделял никакви тревоги по въпроса с мен.
— Но този интерес на краля си е направо загадъчен, а?
Арт се върна при разхвърляната купчина дрехи и я разрови с големия пръст на крака си.
— Можеше да го направи и малко по-късно. Добре поне, че се приготви да си ходиш у дома в Уелс, та взе всичките си дрехи, за да ги постегне майка ти, иначе щеше да си доста затруднен какво да обличаш сред тази наконтена компания.
— Чудех се защо Хенри настоява да посетя родителите си. Без съмнение още тогава е бил разтревожен от нещо — Грифит се надигна и стъпи на пода. — Чух да се говори за влошаване на положението в Ирландия.
— Какво му е на положението?
— Според слуховете граф Уоруик все още е на свобода в Ирландия.
Арт въздъхна с подчертаното раздразнение на един уелсец, който се гордее, че не познава английските благородници.
— Трябва ли да съм чувал това име?
— Граф Уоруик — обясни Грифит внимателно, — е син на покойния дук Клеърънс.
Арт отново въздъхна.
— Слушай внимателно! — Грифит взе три ябълки от купата и ги постави върху масичката. Вдигна в ръката си най-голямата и най-червената и каза. — Това е крал Едуард, баща на Елизабет Йоркска.
— Бая е дебел — отбеляза Арт.
— Такъв беше — Грифит взе в ръка другата ябълка, по-малка от първата. — Това е крал Ричард, узурпаторът, победен и убит при Босуърд — Грифит взе последната ябълка, която беше най-малка от трите. — А това е дук Клеърънс. Тези трима мъже са братя, синове на Йоркската династия.
— Аха, налице е и семейната прилика — подхвърли Арт.
— Двамата от тях бяха крале и въпреки че Клеърънс не е бил, той има син.
— А-а! — върху съсухреното лице на Арт просветна разбиране. — Граф Уоруик.
— Точно така, племенник на двама крале от йоркската династия и според някои наследник на английския престол.
— И сега той е в Ирландия?
— Не, граф Уоруик се намира в безопасност под закрилата на Хенри в Кулата4 в Лондон.
Арт закри очите си с ръце и промълви.
— Никога няма да се оправя с всичките тези крале, кралски дъщери и кралски племенници.
— Ами размисли — настоя Грифит. — Наследниците на Едуард изчезнаха в Кулата и никой повече нито ги видя, нито чу за тях. Бяха убити от собствения им чичо — той вдигна средната по големина, малко сбръчкана ябълка. — Ричард. Сега Хенри е взел под своя опека друг престолонаследник. Ако ти беше някой лорд, който не е подкрепил Хенри в битката за трона, какво щеше да си помислиш?
— Че Хенри е убил този граф Уоруик.
— Правилно. А ако беше лорд, неподкрепил Хенри в борбата му за трона, кой според теб е най-лесният начин да го свалиш от там?
Арт отпусна ръце и едновременно с тях смъкна маската на объркано дете от лицето си.
— Ще обявя, че Уоруик е при мен, ще събера войска и ще се опитам да завзема Англия откъм Ирландия, където йоркската династия има силно влияние.
Грифит подхвърли ябълките обратно в купата и каза.
— Ей, Артър, винаги си бил много мъдър.
Почукване на вратата прекъсна разговора им и двамата се спогледаха. Арт отвори и пред тях застана една закръглена прислужничка със застаряло лице. Тя се усмихна и комично се заклати, имитирайки нещо като поклон.
— Казвам се Джейн. Изпратиха ме да ви помогна да се настаните — тя изкудкудяка, като видя бъркотията на пода и веднага коленичи. Започна да прехвърля ризи, панталони и пелерини, да ги реди в отделни купчини и занарежда. — Вие също ще имате нужда от помощ. Никога не разбирам защо вие, мъжете, се опитвате да се перете сами. Ужасно е, нали — тя бръсна полепналата прах по една богато гарнирана пелерина и се намуси, за да изрази неодобрението си. — Вижте това. Направо не й личи цветът тя погледна отново камарата дрехи. — Както и повечето останали дрехи плаче за грижи, а не само да я натъпче някой в някаква чанта, с която да обикаля страната. Ще се погрижа веднага за всичко й още утре ще са готови за обличане, господарю.
Тя сметна, че от само себе си се разбира, че господарят не може да има нещо против и когато Грифит понечи да каже нещо, Арт протегна ръка към рамото му да го възпре. Нека аз да се оправя с това, каза той с поглед на Грифит. Грифит замълча. Арт си имаше свой начин да се справя с жени. Той пристъпи напред и галантно се поклони.
4
Крепост в Лондон, построена още в норманско време, включваща Бялата кула, построена от Вилхелм Завоевателя още в 1078 г.; Кървавата кула, в която са били заклани Едуардовите деца; Камбанената кула, където е затваряна кралица Елизабет и Векфилдската кула, където е убит Хенри VI — Б.пр.