Подир 3 — 4 дни стария бей получава в Струмица по заплетен канал писмо да упражни влиянието си пред властта за спирането на потерите и да изпрати до посочено лице в малешевското село Нивичани 6000 лири, ако иска да види сина си жив. Уплашения баща направя нужното, потерите спират веднага и се отнасят 1500 лири с нарочно много здраве и с „реджа“24 до капитан ефенди да съгласи на толкова, защото годината е лоша и мъчно се намират повече. Гоце повръща изпратената сума и захваща преговори, укрит в малешевските планини, докато най-после, на третата неделя от пленяването, и двете страни се установяват на 3000 лири. През нощта, когато стария бей изпраща парите за предаване, Гоце, измъчван от стомашни болки, захвърля оръжие и лежи свит в един кът на горската колиба. По едно време болния войвода заспива, момчетата тоже заспиват, само часовия, хванал един край на въжето, с което е вързан пленника, стои буден в тъмнината. Винаги жаления и затова не особено добре свързания Назлъм бей успява да се отвърже и да вземе Гоцевия револвер. Без да изпусне края на въжето, той поисква да излезе вън и часовия тръгва след него. Но щом направят няколно крачки, бея пуща въжето, гръмва върху четника и хлътва в шумата. Безплодни остават целонощните дирения на веднага събудените момчета. Знаещ пътя, беглецът отива право в Нивичани, случайно намира там хората, носещи трите хиляди лева, взема парите и до вечерта се отзовава дома си. Тряба да забележим, че Гоце изкусно беше подвел властите към убеждение в чисто разбойнишкото естество на извършения плен. По тоя начин бяха избягнати всякакви разследвания сред населението — разбойнишките пленителства са всекидневни случки в Турско.
В отчаянието си Гоце опитва още няколко най-рисковани кроежа, обаче несполуката го посреща вредом. Освен това в края на ноември той беше поразен от едно страшно известие: организацията в целия Скопски вилает се застрашаваше от неминуема катастрофа.
Шайка обикновени разбойници нападат в с. Виница богаташа Кязим бей с обирнишка цел. Бея показва съпротивление и бива убит. Скопския валия Хафъз паша хлъцва от радост: ето причина да се начне преследване на българите и да се постигне съсипването на комитетите. Прочее валията отдаде на винишкото убийство политически характер и натовари прочутия Дервиш ефенди с мисията да произведе надлежното следствие25. Най-напред бяха затворени всички свещеници, учители и първенци от Виница и другите околни села. Подложените на жестоки мъчения нещастници дадоха определени от властта показания и олелията се разшири далеко из Кратовско, Малешевско и Щипско. Всички по-събудени хорица биха наблъскани в затвора. Няколкостотини бежанци нахлуха в България. И доста материали паднаха в турски ръце.
Гоце шари обезумял из пламналите краища, но какво би могъл да направи? Удара беше тъй ненадеен и тъй бърз, че нито дума трябаше да става за предваряне или нещо подобно. Все таки Гоце намисля да спаси поне арестуваните от бесило или заточение — и дохожда в България за една голяма чета, с която да нападне препълнените тъмници в Щип и Скопие. Но българското правителство, подпомагано от европейските посланици в Цариград, действуваше с похвална енергия — и Високата порта биде принудена да обещае амнистирането на бежанците и освобождението на затворниците. И планът за нападението на тъмниците си остава план — амнистията и освобождението последваха твърде скоро. Осъдени бяха на дълговременно запиране само единадесетмина доказано „видни комити“.
Новата 98-а година почва за Гоце с нови грижи по саблерската работилница, напусната от майсторът-арменец още през есента и несръчно уреждана от несръчни майстори хъшове. Но скоро турските шпиони влазят в дирите на фабрикантите и турското вакъфско комисарство поисква от българското правителство закриването на македонската народна фабрика. По една честита случайност готвеният обиск бива предугаден и полицията намира само голите стени на работилницата. За десетина месеца от Саблер бяха изпратени дар на султана около 1500 всевъзможна големина бомби и няколностотин разни видове брадви, лопати и чукове.
Гоце прекарва цялата останала година в неуморни старания да прехвърли по възможност повече материали в Турско. Благодарение само на тайните офицерски братства и тайните ученишки кръжоци26 тия негови старания при голямата оскъдност от парични средства не останаха съвсем безплодни. А трябаше да се бърза с въоръжението, защото благоприятни моменти, каквито бяха арменското и критското въстания и Гръцко-турската войиа, не можеха да се повтарят вечно.
25
Шпионина Георги П. Иванов, живущ в гр. Кочани, показваше особена ревност в клеветите; през 900-та година той получи от революционната организация това, което беше заслужил.
26
И офицерските братства, и ученишките кръжоци подир време се разтуриха. От ученишките кръжоци на първо място бяха самоковския — на ученици в железарското училище — и кюстендилския — на ученици в педагогическото училище.