Най-после революционерите се попитаха: не ще ли се намерят за върховния комитет хора, които биха служили единствено на съзаклятието и които биха съумели да отворят шепите иа емиграцията? Изобщо падна върху неколцина млади офицери, измежду хероите на 95-а година. Те бяха засвидетелствували вече готовността си да се жертвуват за македонската свобода и говореха с пламък за нови кървави борби. Направи се нужната агитация пред надлежните дружества, върховиия комитет — Станишев и др. — биде предизвикан да свика коигрес през май 99-а — и г. Б. Сарафов пое главатарството на легалната македонска организация в България.
Гоце потрива ръце: „Най-после можем да се надяваме, най-после все ще излезе нещо, че инак — пфю!“…
Големите нужди пораждат и големи надежди.
Началник на всички чети в Македония
Колкото повече тайната организация разширяваше кръгът на своите действия, толкова по-чести ставаха и малодушните издайничества, и шпионските открития. Съзаклятниците, които сполучваха да избягнат мъките на тъмницата, почваха работа в дружба с тъмнините. И твърде скоро всяка революционна околия имаше вече на разположение по неколцина скрити работници, които изпълняваха най-разнородни служби. В края на 98 година тия вън от закона хора достигнаха едно внушително количество. Тук-там по своя инициатива те бяха образували групи, които действуваха много по-успешно, отколкото единичните лица. Ръководителите на организацията забелязаха големите преимущества на групата — те й отредиха мястото на добър фактор в революционната организация. И ръководената от войвода и агитатор27 чета, състоеща от 5–6 до 10–15 човека, постепенно съсредоточи в ръцете си цялата бунтовно-подготвителна работа28. Тя остави на селските, околийските и пр. унравителни тела само административната служба. Още в началото Гоце беше натоварен с грижата да уреди чета за всяка революционна околия. Той биде признат и за началник на всички чети в Македония. Нека притурим — и на всички чети в присъединеното към общото съзаклятие Одринско.
През това време турското правителство беше отворило вече систематична борба против революционната организация, или все равно — против българщината в Македония. Легион шпиони запъпляха и по градове, и по села — легион шпиони, на които се плащаше и плаща не само да издирят, но и да измислят по тоя начин трябаше да се премахне цвета на опасния народ. Хитро ползуващи се от началото „разделяй и обезсилвай“, властите оказваха и оказват най-широко покровителство на разните пропаганди, които глождят македонската снага: в борби за национално самосъхранение трябваше да се изцедят и последните сили на вироглавото племе. Най-после валии, мютесерифи и каймаками организираха тъй наречените панислямски дружини, като укриха под една патриотическа маска същинската си цел, която беше да се изправи народ против народа, да се хвърли племе върху племето — и да се постигне окончателно смазване на раята.
Прочее между турската власт и революционното съзаклятие се почваше явен двубой. В тия обстоятелства именно предстоеше на революционната чета да се покаже най-вече — да пресъздава, да ободрява, да отмъщава. Но една група, развита още и в боево тяло, освен добро въоръжение изисква и немалко друга разноска. Новия върховен комитет показваше голяма воля да помогне в това отношение, обаче и неговите средства не бяха още твърде достатъчни. А Гоце, за да постигнеше хубава наредба, преди всичко имаше нужда от една сравнително крупна сума. И както преди две години, той трябаше да търси пари чрез насилие в Турско.
Около Петровден, обкръжен от 30-40-мина другари, Гоце кръстосва вече безводния Боздаг. Там е Михаил Попето, който беше участвувал в залавянето на струмишкия Назлъм бей. Там е Стар Илия Кърчовалията, старо горско пиле, а сега „народен“ войвода. Там е Кочо Муструка, вехт харамия, когото организацията също искаше да вчеловечи. Там е и, Антон Бозуков, върховнокомитетски член, тръгнал с мисия, за която ще стане дума по-нататък.
След няколко дни Муструкът избягва с неколцина свой косъм другари, залавя едного калугера от близкий манастир „Св. Иван“29 и му взима 300 — 400 лири; нека поменем, че организацията наказа непоправимия разбойник твърде справедливо. Подир кратко време г. Бозуков тръгва с част от момчетата надолу към Кукушко и Гоце остава с 12-мина да върши своята работа в Драмско.
Около месец и половина Гоце върви по стъпките на Иляз бея от село Радоливос, обаче не успява да го залови: страхливи услужници, поставени да следят бея, систематично заблуждават четата — и нивга последната не попада в една истинска диря. Но Гоце не искаше да се върне без пари, затова изменя планът касателно лицето и мястото.
Чл. 1. Четата, като допълнителна част на местната районна организация, обяснява и разпространява между населението идеята, целта и задачите на организацията, определени в нейния устав и правилник.
Чл. 2. В места, дето има съставени организации, подготвя членовете на тези организации за истински народни борци, упътва ги в духа и направлението на организацията и ги закрепва в организационно и дисциплинарно отношение; а в места, дето няма организации, но има почва, организира такива съгласно устава и правилника на организацията и за направеното съобщава на районния комитет (ръководително тяло) за сведение и надлежно разпореждане.
Чл. 3. Прокарва между населението чрез убеждение и морално влияние идеята за самовъоръжаване.
Чл. 4. В допълнение дейността на местните ръководители в селата и градовете четата урежда управителни тела, групи, изпълнителна полиция, тайна поща, нарежда сметките и списъците на членовете в селските местни комитети и изобщо — урежда всичко, което е предвидено в правилника, но не е дотогава нзвършено.
Чл. 5. Четата организира силите на организацията със съдействието на ръководителите по селата и града в боево отношение, обучава момчетата на боево изкуство и ги подвежда под боева дисциплина.
Чл. 6. Четата по разпореждане на районния ръководител сама извършва или подкрепва преноските на боеви материали в района си. Ней се предоставя грижата за раздаване оръжието между населението (членовете на организацията) и запазването му в добро състояние било в складовете, било по работниците.
Чл. 7. Подкрепва ръководителните тела в събирането на пари, като употребява морално и физическо влияние върху посочените от ръководителите лица; въздействието върху разни членове и не членове на организацията за тяхното вразумяване.
Чл. 8. Изтребва по разпореждането на комитета осъдените на смъртно наказание лица.
Чл. 9. Дебне и парализира пренасянето на оръжие, което попада в неприятелски ръце; преследва разбойниците, били те турци или християни, както и всяка чета, непринадлежаща на организацията, и със съгласието на местното районно ръководително тяло взема нужните мерки за изтреблението й или за парализирането на нейните действия.
Чл. 10. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — —
Чл. 11.