Разбира се, върховния комитет желаеше да наложи на вътрешните дейци своите мисли и кроежи. Обаче революционната организация — не само представлявана, но фактически ръководена от Гоця и Гьорча, които по занимаващия ни въпрос бяха в пълно единомислие — не можеше да отстъпи. Напротив, тя се считаше в правото си да иска от „външните приятели“ да се ограничат в спомагателна роля, без да се бъркат по-нататък. Така че оная борба, която се беше водила между двете организации по-напред, биде захваната отново, може би само в други подробности. А всъщност погледнато, тя не беше и прекъсвана: взаимното недоверие между двете страни не биде нивга отстранено. Още незакрепнал в България, комитета на г. Сарафова изпращаше г. Бозукова „да поразбере какво вършат — ония там, в Македония“33. И Гоце беше отвел неканения гост в Турско „само да не се скъса всичко още на втория ден“.
При тия обстоятелства между представителите на революционната организация и хората на върховния комитет, главно между Гоце и последните, ставаха твърде резки обяснения и твърде бурни сцени. Това свидетелствува и сам Гоце в едно писмо, снимък от което даваме в края на книгата си.
Върховния комитет, съвсем безсилен касателно Македония, от година време имаше почти на пълно свое разположение цяло Одринско. По някои практически съображения революционната организация беше допуснала това. Но при поникналите разногласия между двата лагера Гоце поиска да върне на общата съзаклятнишка мрежа и тоя край. Още повече че там бяха станали и не твърде добри работи.
Нека поменем, че когато Гоце се готвеше да ходи в Одринско, по-малкият му брат, Мицо, беше убит в с. Баялци (Гевгелийеко). Буен 23–24-годишен юноша, Мицо беше напуснал бащина къща, за да тръгне по братови пътища — и преди няколко месеца бе тръгнал с пушка на рамо под главатарството на Христа Чернопеев. Един приятел отива да съобщи на Гоце скръбното известие за Мицовата смърт и почва отдалече: Еди-где си, еди-как си четата била открита; еди-колко си души паднали още в началото на сражението; а между падналите, за голяма жалост, бил и…
— Мицо — досеща се Гоце хладнокръвно, — Ами кажи, ако знаеш, дали не е показал някоя слабост?
— Напротив, разказват, че той пръв се хвърлил върху неприятеля.
— Това ми харесва. В Мица имах голяма надежда. Той можеше още да послужи, ама нищо. Бог да го прости…
Към 20 март 1900 г. Гоце обикаля вече градове и села в Одринско. Но тук работеха и хора, които бяха напълно под влиянието на върховния комитет. И Гоце, срещайки на всяка стъпка безизходни кривини, намира твърде зле избран момента за работа, която го беше отвела в одринския край. Той напуща бреговете на Марица, като оставя сред населението за спомен и удивление името си, свързано с ето каква история:
Гоце отива преоблечен в село К., препоръчва се за търговец на свине и спира в къщата на съзаклятника коджабашия34. Властите, които добиват сведения, че из окръга шари с цяла чета един башкомита, подигат обикновените в такива случаи потери. Малко подир Гоце пристига в същото село една от потерите и спира тоже в къщата иа коджабашията. Случва се тъй, че „търговеца“ не успява да мръдне наникъде. Коджабашията събира всичкия си кураж, поканва царските хора в една отделна стая и се заема около огъня да им готви вечеря. По едно време скръцва вратата и се показва — Гоце. Кой би желал да бъде в положението на коджабашията? Но „търговеца“ поздравява учтиво, нарежда се при турците и почва да ги кани с тютюн, като се оплаква, че му домъчняло сам, та дошел на приказка…
— По какво тъй, агалар, ако няма скришно? — пита Гоце.
Агите поверително разправят, че са тръгнали по дирите на един комитски големец.
— Ех, гледайте, агалар, да ни отървете от комити, че вече — това ще става, онова ще става — ни търговия върви, нито живот живеем…
Гоце дохожда в България и взема мерки за предохранението поне на Македония от гибелните раздори, които подриваха Одринско. Той урежда една по една районните чети, като им дава и подробни наставления за бъдеща работа. Но в края на лятото Гоце вижда необходимостта от една негова обиколка из цяла Македония — да инспектира и чети, и организация изобщо. През октомври, придружен от около 40 момчета за разпределяне по разни места, той минува в Турско и се залавя на мъжка работа.
Гоце отива едно подир друго в Джумайско, Разложко и Малешевско, отдето с мъка сполучва да отбегне десетките тръгнали по дирите му потери и да се прехвърли в Радовишко. През това време някое си деморализирано момче от радовишката чета се предава в Скопие, като открива и очакваното Гоцево пристигане. Така щото Гоце намира целия радовишки край в смятение при слуховете, че Дервиш ефенди и скопският алай бей35 се били приготовлявали за идване по разпит и обиски. Гоце събира измежду най-добрите момци в Радовишко 40 — 50-мина с намерение да посрещне Дервиша и алай бея, като изпрати от свое име и съобщение на властите, че виновника тряба да се търси в планините. И с един систематично упражнен терор върху чиновничество и полиция той смята да предотврати повторението на винишките ужаси. Но тъкмо по това време, около Коледа, в щипското предградие Ново село станаха работи, които спряха и Дервишът, и алай бея току на тръгване кам Радовишко.