Едно момче от четите на име Сандо отива ранено в Ново село да се лекува. Един евреин вижда ранения Сандо и стотина войници обграждат скривалищната къща. Сандо пръв открива огъня и всеки негов куршум попада в живо месо. Най-после къщата бива запалена, но Сандо се измъква незабелязан изпод носът на обсадителите си, като оставя зад себе си около 20 души убити36.
Новоселската случка привлече в Щип и валията, и алай бея, и Дервиша; в Сандово лице турската фантазия припознаваше Гоця — и Радовишко биде забравено. Много късно, когато Гоце беше съвсем далеко, излъганият от шпионите Дервиш ефенди отива в едно радовишко село и обсажда с тълпа жандарми ханът на някого си цинцарина. Подир неделя време Дервиша разправя вече следната басня:
Той, Дервиш ефенди, знаел най-добре, че Гоце бил в ханът, който имал и втор етаж с нешо като балкон или „кьошк“. Стражарите обградили ханът и Дервиша, преди да захване претърсването, се отдалечил по някаква работа край един плет. Изеднъж той чува над себе си някакъв шум и вижда един човек — лети към полето. Това бил самси Гоце, който подскочил от кьошка, прехвръкнал обсадната верига и стъпил на земята — хе — 300 крачки далеко. „Дервиш, ако си юнак над юнака, недей ходи с тая сган, която съвсем не ме плаши, а излез да се бием двама гърди срещу гърди“ — обадил се Гоце и станал невидим…
Гоцевите сръчност и бързина в работа и в движение поразяваха всички около него. И турци го бяха кръстили „канатлъ’ шейтан“ — хвъркатия дявол, а другари му бяха натрапили псевдонима „Ахил“.
След Нова година Гоце обхождаше вече Струмишко, Петришко, Мелнишко и т.н. А през това време официални и неофициални македонски врагове готвеха най-страшни удари за освободителното дело.
Няколко месеца по-рано неколцина македонци бяха убили в Букурещ румънския гражданин Михаиляну, редактор на вестник „Peninsula Balcanica“. Това убийство, извършено вследствие писаните от Михаиляну статии против македонските революционери, породи един конфликт между България и Румъния, който едвам не свърши с война. Цял свят гракна върху България и Македония. Румънски, гръцки, сръбски, маджарски, немски и т. н. вестници псуваха България като вдъхновителка на върховния комитет в неговите терористични действия спрямо чужденците и без какъв годе свян правеха открити доноси против по-видни хора в Солун, Битоля, Скопие и др. А цариградския руски посланик Зиновиев демонстративно „развърза“ от никого невързаните ръце на султана да се разправи по своему с повилнелите за свобода православни славяни в Македония. Българското правителство най-после биде принудено да арестува хората на върховния комитет и да ги изпрати пред съдебните власти за букурещкото убийство37. И турците бяха побързали с турянето в солунския затвор Едикуле всичко по-свястно от Солун, Воден, Гевгелия, Дойран, Кукуш, Струмица и пр.38
Преди великденските празници Гоце беше в България. Арестувании състав на върховния комитет се заместваше от нови хора. Трябаше да се бди за помощта, която легалната организация можеше да окаже на революционното съзаклятие в настъпилите дни на изпитание.
Вътрешни — външни
Сега вече ний ще говорим, както се казва, за вчерашни работи. Арестуваните през месец февруари г. г. Сарафов, Давидов39, Ковачев и др. бяха веднага заместени от г. г. Ст. Михайловски, Вл. Димитров, Ив. Кецов, д-р Владов и пр., които трябаше да ръководят легалната организация като временен върховен комитет. Редовният юлски конгрес имаше правото да избере постоянен комитетски състав.
Гоце влезе твърде лесно в споразумение с временния комитет. През май двете страни подписаха и формално съглашение. Върховния комитет признаваше автономността на революционната организация, като се задължаваше да й оказва всестранна подкрепа въз основа заведения ред — чрез нейното представителство и т. н. подробности, които ограждаха съзаклятието от всякакви хитрувания.
38
Между арестуваните бяха: П. Тошев, д-р Татарчев, Ив. х. Николов, Хр. Матов, В. Бояджиев, Хр. Ников, о. Гр. Янев, Хр. Стоянов, Д. Палашев, К. Лазаров, Т. Чочков, Хр. Капитанчев и пр., и пр.