През това време твърде голям кръг дейци от легалната организация бяха усвоили вече ония възгледи, които арестуваният състав на върховния комитет беше проявил в отношенията си към революционното съзаклятие. И тия дейци, естествено, поискаха да наложат на революционерите по един или по друг начин своята воля. Т.е. те поискаха в това отношение да продължат работата на Сарафовия комитет. Генерал Ив. Цончев подаде оставка от военна служба, за да изпъкне като техен главатар. И водената дотогава прикрита борба между софийския върховен комитет и революционната организация се пренесе в средата на свободното българско общество, за да се простре най-скоро и отвъде, в самата Македония.
Лично г. Цончеву се дължи изнасянето пред света принципиалните различия между двата лагера и следователно образуването на две течения в легалната организация: приятелско и враждебно спрямо съзаклятието в дотогавашната негова работа и в бъдещите негови тъкмежи. В агитацията си между дружествата, от които искаше да му изпратят в конгреса делегати поддръжници, г. Цончев беше казал, че ще разрешава македонския въпрос посредством висшите сфери в България, или нещо подобно. Това г. Цончево изявление предизвика всестранна критика от посветените в тънкостта на работата заинтересувани лица. Съображенията, които Гоце беше изтъквал едно време пред г. Николаева против сравнително много скромните тогавашни искания на върховния комнтет, имаха смисъл и сега. Опасенията, които смущаваха Гоце вследствие искането на г. Сарафова да се побърза с въстанието, днес бяха по-големи предвид усилената борба в духът на проявените от бившия комитет стремежи. Освен това противниците на г. Цончева правеха и тая сметка: Революционната организация тряба да си запази правото на всяка инициатива в освободителната борба, защото тряба да убедим европейския свят, че нашите с кръв отстоявани искания са логичен резултат от непоносимите условия на живота в Турско, а не резултат на външни подбудителства. И продължаваха следователно най-малко г. Цончев тряба да решава македонския въпрос от името на кого да бъде и посредством кого да е. Дори по самото си положение, като генерал от българската армия, той компрометирва пред чужденците делото, на коета се заема да служи. — Другата, г. Цончевата страна, не ще съмнение, имаше пълно право да се защищава и да напада най-ожееточено, щом беше искрено убедена, тъкмо наопаки, в спасителността на своя път. Но доста слаба на принципиална почва, тя ровеше миналото и трупаше върху цялото съзаклятие греховете на отделни личности, които често пъти не бяха имали нищо общо с него.
Въпреки най-усилени старания г. Цончев се яви в конгреса с малцинство. Обаче неговите противници, твърде шарено болшинство, не можаха да установят един приет от всички състав за бъдещ комитет. Името на г. Михайловски агитираше твърде силно за Цончевата листа. И г. Цончев лесно влезе в комитета. Подир избора болшинството се оказа съгласно поне в едно нещо: да направи възможното за ограничаване върховния комитет в пътя, който му определяха статутите40. И с тая цел биде гласувана една директива, която подчертаваше спомагателната роля на легалната организация спрямо революционното съзаклятие41.
Но веднага след конструирането си върховния комитет забрави и статути, и директива. Вътрешните дейци начело с Гоце правеха, разбира се, безплодни предупреждения. Върховния комитет не забави да изпрати в Турско и няколко свои чети на работа против революционната организация. Неговите агитатори искаха от македонското население да се приготви за твърде скорошно въстание, като не забравяха да изкажат и дълбоката си вяра в една военна помощ отвън.
Догдето ставаха тия работи в България, революционната организация в Турско беше претърпяла чувствителни загуби. През май се привърши съденето на арестуваните отпреди няколко месеца съзаклятници. В Солун бяха осъдени 40 души на затвор по 101, по 15, по 7 и т.н. години. В Скопие бяха застреляни 20-мина. Организацията се лиши от много ръководещи сили. И Гоце беше обременен: с фактическото главатарство над цялото съзаклятие, при всичко че местата на осъдените борци не останаха празни.
Жестоките преследвания от властите и съблазнителните обещания от върховнокомитетските агитатори правеха македонското население да се колебае в чувствата си. При тия обстоятелства Гоцевото влазяне в Турско ставаше необходимо. Той трябаше да се яви час по-скоро сред народа, който имаше нужда от обнадеждяване в настъпилите трудни времена, който имаше нужда и от осветление върху разпрата с върховния комитет. Гьорче Петров се беше оттеглил от работа и Гоце остави като свои заместници Димитра Стефанов42 и Туша Делииванов43. Към свършека на августа той мина в Турско.
40
41
„Конгреса на македоно-одринската организация, като признава че
1) Движението в Македония и Одринско е революционно — с крайна цел да се премахне сегашния деспотически режим, който убива всяка възможност за едно нормално културно развитие в тая страна, и да установи едно автономно управление — най-добрият залог да се умиротворят духовете и да се обезпечи мир и спокойствие на Балканския полуостров.
2) За постигане на тая цел е необходимо преди всичко да се организират поробените населения в Македония и Одринско и една мощна боева организация, която да буди и повдига политическото и гражданското самосъзнание в тия населения и в същото време да се явява навсякъде, дето може да се нанесе удар на турския деспотизъм, като поддържа и всяко революционно движение в Турция, което има същата цел, без обаче да забравя бъдещето на общото освободително движение.
3) Задачата на македоно-одринската организация в свободна България е не да направлява и ръководи революционното движение на Македония и Одринско, което се развива при особни специални условия и не търпи никакви пресилвания отвън, а само да му съдействува морално и материално, като същевременно изпълнява и тълкува неговите цели и стремежи както пред българското, така и пред европейското общество.
4) Бившия македоно-одрински комитет в лицето на Сарафова и неговите другари се е отклонил от преките задачи на организацията в свободна България и е влязъл в ролята на вътрешната организация, вследствие на което се нанесе голяма вреда на македонското дело.
5) Терора като система на борба е не само безнравствен, но практикуването му в свободна България може повече да компрометира и задържи, отколкото да ускори освободителното дело.
1. Подчертава революционния характер на освободителното движение на Македония и Одринско.
2. Осъжда направлението и тактиката на бившия комитет в лицето на С-ва и другарите му.
3. В интереса на освободителното дело в Македония и Одринско и на задачите, които тя си туря към него в свободна вългария, македоно-одринската организация
4. За постигане крайните цели на македонското освободително движение организацията ратува за премахване националните и шовинистическите вражди на народите в Балканския полуостров и за солидарна борба против общия враг.“