Още през януари в Неврокопско Гоце получи едно известие, което го изненада като зимна гръмотевица. 15 — 16 представители на окръжните комитети, свикани по Нова година от централния комитет в Х., бяха решили въстание през май. И това решение, считано неотменимо, беше съобщено вече на двата върховни комитета в България с надлежни предупреждения50. Гоце покрай другото и подвижен член от централния комитет не обръщаше внимание на оскърблението, което му беше нанесено, като се вземаше съдбоносното решение без негово знание. Той се губеше в догадки върху причините, които бяха тласнали другарите към вратоломна стъпка и диреше макар сянка от някакво благоприятно стечение на обстоятелствата, за да оправдае всичко.
На едно съвещание в с. К между Гоце, Д. Гущанов, Я. Сандански и пишущия биде уговорено да се положат най-големи старания за отменяване Х-ското решение. Гоце се надяваше, че неколцина видни работници, които се намираха по това време в България, ще съдействуват в същото иаправление. Но той искаше да изтъкне предварително чрез един атентат по железопътните линии всичката целесъобразност на своя план за действие. И после вече да отиде в Х. на лични обяснения с централния комитет.
Преди всичко това Гоце имаше да направи един преглед на четите в Серския революционен окръг и да ги упъти за бъдещата работа. С тая цел в първите февруарски дни казаните чети бяха вече събрани на Алиботуш, И той прекара в работа с тях около една седмица51.
От Алиботуш Гоце отиде с демирхисарската и с особната своя чета покрай р. Струма да изучи мостовете, върху които би могло да се посегне. Но по разни причини той реши да остави атентатите върху тях за по-късно — и подир двадесетина деня се установи на почивка в скалите над село Кърчово52. Там Гоце определи среща на пишущия, който се намираше наблизо в едно село, за да му прочете писмата, които се бяха получили из България от организационните представители. В тия писма се съобщаваше, че представителите и др. видни работници одобрили решението за въстание. Тъкмо през това време легалната организация в България се разкапваше вече. Джумайско и Петришко бяха компрометирали върховнокомитетската тактика за революционно действие. И българското общество обръщаше гръб на върховнокомитетските хора, като ги оставяше без материални средства да продължат работа. А българското правителство под натискът на дипломацията беше решило вече унищожението на македоно-одринските дружества. Обстоятелствата се стичаха най-благоприятно за революционната организация — „върховнокомитетското зло“ гинеше. Обаче тая организация, тъй както решаваше въстание, всъщност погледнато, тръгваше из пътя на самите върховни комитети, против които беше воювала най-ожесточено. Едно наистина чудно съвпадение.
Когато Гоце четеше писмата — а той ги беше препрочитал може би няколко пъти вече — две сълзи се отрониха от очите му, за да паднат върху шифрованите редове. Гоце чувствуваше, че остава сам или почти сам с плановете си, с мечтите си, с идеалите си — и с няколко десетки чети, и с цялото македонско население! — но той не беше роден за диктатор…53
Подир няколко дни Гоце беше вече в Драмско с три чети — неговата, демирхисарската и местната драмска. На 25 марта той пишеше до „редактора“ на Свобода или смърт:
„Брате П., разрушихме при Анжиста железнопътния мост и близкия при него тунел; скъсахме на едно място релсите и на две места телеграфните жици. Всичко се извърши тъй сполучливо, че и най-добрият военен инженер би ни завидял. От страна на турците и досега няма никакви движения54. Като пишеш във вестника по извършеното, недей го отдава на чета, ами на оная сила изобщо, която се намира из цялата страна под името тайна революционна организация..“ Бедният Гоце! До болезненост скромен, той се боеше да не се помене неговото име преди името на организацията. По-нататък писмото свършваше: „Утре, други ден ще замина сам за Х., дето ще се срещна с тебе известните и с най-любимия ми другар Груев, който неотдавна бил там от Подрум. В Х. ще се бавя най-много десетина дни и ще гледам да се установим на общо гледище по оня въпрос“.
Два-три дни преди Великден един дрипав селянин с кошница червени яйца на ръката, с парче хляб и няколко глави праз в пояса наближаваше рано-рано северните Х-ски врата. Неколцина агенти на тютюневата режия и двама заптии спряха пътника, да го претърсят за контрабанда тютюн. Обаче селянина знаеше добре турските обичаи: той подложи кошницата на претърсвачите си, които заграбиха по няколко яйца, и го пуснаха непретърсен. А тоя селянин имаше на раменете си глава за хиляда лири. Той беше Хвъркатия дявол с два револвера в пазвата…
50
Съобщението гласеше:
„Т. ц. м. о. комитет е натоварен от всичките ръководители на революционните райони в страната и от всички видни дейци на т. м. о. организацня да ви извести следното:
1. Т. м. о. организация реши да подигне в недалечно бъдеще на настоящата година въстание в Македония и Одрниско и да се бори с всички средства, докогато не извоюва човешки права на роба.
2. Организацията осъжда домогванията на всички официални и неофициални фактори в България, които мимо нейното съгласие са се старали и се стараят да увличат иарода на въстание, защото тези фактори съзнателно или несъзнателно са подкопавали и подкопават от основи каузата на македоно-одринския роб, като със своите действия са давали на борбата му колорит на външно подстрекателство — обстоятелство, толкова силно експлоатираио от Турция и европейската дипломация.
3. Организацията заявява велегласно, че до денят на въстанието ще се бори с всички комитети, корпорации или частни лица, които с постъпките си би я изнасилили да се хвърли в неравната борба не навреме и би разсипали планът й за действие. Тя ще държи сметка за всички онези, които по какви и да е съображения и влияния би пожелали да използуват борбата на роба за други цели, а не за подобрение на неговата участ.
4. След обявата на въстанието всички борци, готови да подкрепят роба в неравната борба, ще бъдат посрещнати с отворени обятия. Желателно е обаче всички боеви сили да влязат в предварително съгласие с организацията.“
51
Гоце беше свършил с разложката чета още на минуване през Разлога. На Алиботуш бяха следните чети: две неврокопски, мелнишка, демирхисарска, поройска, драмска и серска. Всички чети заедно бяха фотографирани. Портретът е в началото на книгата ни. В тоя портрет Гоце е неузнаваем, негде най-отзаде.
53
Ний пропуснахме по-напред, пропущаме и сега доста характерни подробности из последните дни на Гоце, понеже ги имаме предвид като лични спомени за друга книга.
54
Атентата беше извършен през нощта на 18 срещу 19 март. Както шри всички жел.път. мостове и тунели в Турско, така и при тия, които Гоце разруши, имаше военен пост. При атентата, още ом почва сеченето на телеграфните стъпбове — първа работа на атентаторите, — пазачите духват светилото в бараката си и онемяват.